Кризата с разходите за живот във Великобритания става все по-явна за хората заради нарастващата пропаст между заплатите, които получават, и разходите им за хранителни продукти и сметките за горива. Но тя също така подлага на натиск най-уязвимите хора в друга, не толкова видима, но и не по-малко основна част от живота – наемите. За щастие има признаци, че както наематели, така и собственици на жилища намират решения за разрешаване на кризата без необходимост от намеса на правителството, пише Bloomberg.
Пазарът на частни жилища под наем във Великобритания е нажежен на фона на растящите цени на жилищата и ограниченото предлагане. Според имотния портал Rightmove търсенето на имоти под наем спрямо наличното предлагане е „най-конкурентното в историята“.
В Лондон, където наемите преживяха най-голям срив по време на пандемията заради напусналите британската столица хора в посока към провинцията, средният месечен наем за жилище е нараснал с 14% в последната година до над 2200 паунда (2700 долара).
Тримесечно допитване, публикувано от сайта Zoopla, показва сходна картина с ръст на наемите в Лондон с 15,7% на годишна база. Жилищните разходи в останалата част от страната без Лондон растат с рекорден темп от 11%, сочат данните на Rightmove, като съотношението между търсещите жилище под наем и обявените имоти е над три пъти в полза на първите.
Резкият ръст на наемите не се дължи само на недостатъчното предлагане. Правителството прави много по-трудно принудителното изгонване на нежелани наематели, расте предимството собствениците на имоти да познават наемателите на имота им, особено ако те плащат навреме и се грижат за мястото. За тях е по-добре да се придържат към съществуващите отношения и да имат сигурността на подписан наемен договор за продължителен период, особено ако той ги устройва за плащането на ипотечен кредит с фиксирана лихва. Така 63 на сто от собствениците на имоти в допитването на Rightmove не са увеличили наема.
Освен това наемателите негласно признават реалността на ситуацията. Те или избират да останат, или са недоброволно изключени от пазара на жилищна собственост заради комбинацията от растящи цени на жилищата и затягане на ипотечния пазар. Средният период на наемните договори се увеличава. Само една пета от договорите се прекратяват след една година, а близо две трети се удължават за повече от две години, явна последица от замразяването на надеждите и мечтите за собствен дом.
Натискът, на който са подложени наемателите, се проявява и по друг начин. На фона на астрономическия ръст на цените на енергията е отчетен ръст от 36% на запитванията всички енергийни сметки да бъдат включени в наемните договори. Това снема натиска върху хората да се борят с поредицата от растящите разходи чрез включването им в едно плащане за жилището. Това изисква сериозни преговори със собствениците, ако те са готови да поемат всички неизвестни рискове от растящите комунални сметки.
И все пак си има цена за всичко, особено за спокойствието при определянето на бюджета. В най-добрия случай повечето наематели и собственици преговарят, търсят решения заедно, вместо да бъдат подпомагани от правителството.
Но заради бързия ръст на наемите винаги има риск от неправилна официална намеса. Призивите за контрол на наемите ще стават все по-силни. Проблемът е, че най-често предлаганата форма на контрол на цените е таван върху годишния ръст на наемите.
Както показва допитването на Rightmove обаче, редовното увеличение на наемите съвсем не е норма дори на фона на растящите лихви по ипотечните кредити за собствениците на жилището. Опитът за налагане на таван върху годишния ръст на цените може просто да направи по-обичайно редовното повишение на наемите, а това ще подложи на още по-голям натиск коректните наематели.
Последното нещо, от което пазарът на частни жилища под наем се нуждае, са добронамерени, но неправилни действия на правителството. Пример за това е Берлин, където таванът върху наемите се оказа катастрофа.
Bloomberg Economics счита, че кризата с разходите за живот ще прибави средно 2370 паунда на година към сметките на британските домакинства. Както винаги, най-тежки са последиците за най-уязвимите, които е най-малко вероятно да притежават жилище. Те ще ги задържат в имоти под наем и ще направят жилищната собственост още по-недостижима.
Затова засега наемателите нямат перспективи да се сдобият със собствен дом и това устройва собствениците на жилищата, в които живеят. Колкото до стратегията на правителството за намаляване на пропастта между различните групи в населението, тя подкопава стремежите за ребалансиране на икономическото игрално поле. В настоящата икономическа обстановка никой няма да отиде бързо някъде.
11:22 | 14.09.22 г.