Европейските банки трябва да приемат, че недвижимите имоти, които са най-силно изложени на риск от наводнения, могат да загубят почти половината от стойността си, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) ще проведе стрес тест на устойчивостта на сектора на изменението на климата през следващите месеци, пише Bloomberg.
В изчисленията си ЕЦБ залага 45% спад за една година на цените на имотите в райони, които вероятно ще претърпят тежки наводнения, твърди Фернандо де ла Мора, управляващ директор на Alvarez & Marsal. Това представлява особено голям риск за германските и холандските банки, чиято експозиция към такива активи е най-голяма.
Говорителка на ЕЦБ е отказала да коментира подробности за стрес теста.
Европа преживя опустошителни наводнения през миналата година, особено страни като Западна Германия и Белгия. Това принуждава кредиторите да се подготвят за потенциалните загуби от подобни бедствия, тъй като глобалното затопляне и свързаните с него политически последици предизвикват сътресения в по-широката икономика.
Прегледът на ЕЦБ е един от най-подробните по рода си до момента и разглежда всичко - от въздействието на по-високите цени на въглерода до последиците от по-високата енергийна ефективност на жилищния пазар.
„По-притеснителни са физическите рискове“, изтъква Де ла Мора, който работи с кредиторите, за да ги напътства по отношение на изискванията, заложени в стрес тестовете.
Друг анализ на ЕЦБ от миналата година установи, че 22% от банковите експозиции в еврозоната са изправени пред висок физически риск, повече от половината от които са свързани с горски пожари, като наводненията съставляват по-голямата част от останалия дял. Прегледът на централната банка през септември установи, че Австрия, Нидерландия, Германия и Франция са по-силно изложени на риск от наводнения, докато горските пожари представляват по-голяма заплаха в Италия и Испания.
За недвижими имоти, изправени пред нисък риск от наводнение, ЕЦБ приема 5% спад в стойността, според Де ла Мора. Сценарият за сушата на централната банка е „по-управляем“ и води до икономически щети от по-ниската производителност, казва той. „Само южноевропейските страни страдат от по-големи сътресения за БВП в сектори, свързани с климата, като селското стопанство“, обяснява той.
Чрез част от стрес теста ЕЦБ ще се опита да разбере как се справят банките в зависимост от това дали съответните правителства действат по ангажименти за борба с изменението на климата, или не.
„Стойността на дългосрочните сценарии не отговаря на размера на провизиите, които банките ще трябва да натрупат, а разликата между тези резултати“, изтъква Де ла Мора.
Ако се погледне миннодобивната индустрия, тя е тясно свързана с глобалното затопляне. Фирмите в сектора ще се сблъскат с увеличаване на кредитните спредове с 42 базисни пункта до 2050 г., ако се приеме, че има организиран преход към нисковъглеродно бъдеще. В същото време увеличението до 2030 г. ще бъде с цели 350 базисни пункта при сценарий на хаотична трансформация, добавя Де ла Мора.
„Шокът наистина е в краткосрочен план“, изтъква той.
Дългосрочните сценарии също са сравнително благоприятни. Очаква се европейската икономика да се разшири с 55% до 2050 г. при организиран преход, и с 45% в свят, който продължава да се затопля поради липсата на ангажираност на правителствата, посочва Де ла Мора.
„Донякъде е изненадващо, че ЕЦБ очаква всички индустрии да управляват прехода успешно“, коментира още той.
Тестът на ЕЦБ ще се проведе от март до юли, като общите резултати трябва да бъдат публикувани през третото тримесечие. Регулаторът обвини индустрията, че не предоставя достатъчно данни за рисковете от климатичните промени и нарече теста „упражнение“.
Въпреки че централната банка планира в крайна сметка да поиска от кредиторите да третират изменението на климата по начин, подобен на мерките спрямо други рискове, ЕЦБ изтъква, че тазгодишният тест няма да окаже пряко въздействие върху капиталовите изисквания на банките.
06:52 | 14.09.22 г.