Когато британката Кандида Арванитакис решила да направи италианския си ваканционен дом от 18-и век по-енергийно ефективен, тя била приятно изненадана, че разходите за това ще бъдат почти нулеви, тъй като Италия поема около 150 хил. евро от сметката, пише Ройтерс.
Според програма, въведена през юли миналата година, италианското правителство покрива цели 110% от разходите за по-зелени сгради – от изолация до слънчеви панели, смяна на стари бойлери и дограма.
„Това е истински стимул за хората да намалят емисиите. Иска ми се да го имаше и във Великобритания“, казва Арванитакис.
Европейският съюз счита, че три четвърти от сградите в блока са енергийно неефективни, а ремонтирането им може да намали въглеродните емисии с 5%, но всяка година се обновяват под 1% от съществуващите наличности от сгради.
Не е учудващо, че програмата „супербонус“ в Италия е много популярна. Тя е смятана за тест за политиките, от които страните членки на ЕС може да се нуждаят, за да отговорят на целта на блока за намаляване на емисиите от парникови газове през това десетилетие до 55% под нивата от 1990 г.
От положителната страна Съветът на инженерите в Италия смята, че програмата е повишила брутния вътрешен продукт с 0,7% тази година и е създала 153 хил. работни места, точно какъвто ръст може да носи зеленият преход през идните десетилетия според икономисти.
Негативът е, че нарасналото търсене раздува разходите за обслужване на сградите и данъчната служба в Италия съобщи миналия месец, че е разкрила измама на стойност над 1 млрд. долара, свързана със супербонусите и други стимули за подобряване на дома.
Критиците възразяват и срещу високите разходи за държавата и факта, че някои от основните бенефициенти са заможни хора и не се нуждаят от подкрепата на правителството. Освен това субсидиите покриват ново отопление на газ и следователно продължаващото използване на фосилни горива.
"Не можем да отговорим на търсенето"
Редица други европейски страни, включително Франция, Нидерландия, Унгария и Дания, също предлагат субсидии за зелени подобрения на дома, въпреки че те не са толкова щедри като в Италия.
Програмата, защитавана от Стефано Патуанели, министър от движението „Пет звезди“, трябва да продължи до 2025 г., но размерът ѝ ще бъде намален наред с критериите за участие от края на следващата година.
Последиците за ограничените публични финанси на Рим са значителни. Финансовото министерство счита, че разходите до 2036 г. ще възлязат на 33 млрд. евро, след като всички субсидии и кредити преминат през данъчната система, което се равнява на почти 2% от годишния брутен вътрешен продукт.
Средните разходи за субсидирани дейности по отделни жилищни сгради, в каквито живеят повечето италианци, до момента възлизат на 557 хил. евро, сочат данни на италианската компания за икономически анализи и консултации Nomisma.
„Работата нарасна над два пъти след въвеждането на супербонуса“, казва Лука Пасерини, който притежава строителна компания в Рим. „Наел съм повече служители, но не можем да отговорим на търсенето. Не поемаме нова работа до май“, допълва той.
Анализатори на климата твърдят, че е твърде рано мярката да повлияе на субсидиите за битова енергия, но приветстват доверието към нея в страна, в която жилищата съставляват 11,5% от въглеродните емисии според данни на Италианския институт за опазване на околната среда и изследвания (ISPRA).
„Това е положително както за намаляването на емисиите, така и за подобряването на качеството на въздуха в градовете ни“, коментира Микеле Джовернатори от института по климата и енергията ECCO.
Според него обаче субсидията е твърде щедра и първоначалното объркване за мащаба и срока ѝ е накарало хората да побързат да се възползват. Това е нажежило пазара, позволявайки на строителните компании да повишават цените за дейности с понякога съмнително качество.
Джовернатори също критикува факта, че бонусът се прилага за отопление на газ, като отбелязва, че „подобна субсидия трябва да изключва всякакво използване на фосилни горива“.
Строители или месари?
Един от начините хората да се възползват от субсидията е да я приспаднат от данъците, които трябва да платят през идните пет години.
По-популярен метод е използването на данъчното облекчение за заплащане на строителната компания. Тя приспада сумата от данъците си или продава кредита на банка, на която държавата възстановява сумата.
Мярката е помрачена от корупция.
Италианската данъчна служба съобщи миналия месец, че е разкрила измама за 950 млн. евро, свързана със супербонуса и други стимули за подобряване на жилището.
“Открихме фактури за несъществуващи дейности, издадени от неквалифицирани компании, дори от месари, които са издали фактури за строителни дейности“, каза ръководителят на приходната агенция Ернесто Руфини.
Италианският финансов регулатор – Парламентарната бюджетна служба, заяви, че целта за постигане на максимално намаляване на въглеродните емисии с минимални разходи не е била изпълнена с програмата.
Въпреки недостатъците ѝ програмата за супербонус продължава да се откроява в усилията на Италия да изпълни климатичните си цели, които според много експерти далеч не са достатъчни.
Според тях Италия, която разчита силно на вносни петрол и газ, не прави достатъчно да разработи алтернативни източници на енергия и не следва примера на други страни като Германия и Испания в усилията им за преход към електромобили.
“Много сме далеч от преминаването към възобновяема енергия и не сме напът да изпълним обещанията си за намаляване на емисиите“, казва Джовернатори.