През идните десет години Тирана трябва да претърпи коренна промяна. Според плана „Тирана 2030“ в центъра на албанската столица ще се появяват модерни високи сгради в настоящия микс от невзрачни и исторически постройки. Правителството твърди, че целта му е да спре разширяването на града чрез съсредоточаване на строителството в сърцевината му и превръщането на Тирана в по-зелен град с велоалеи, повече електромобили и зелени зони, обвиващи централните части, пише Bloomberg.
Албания остава една от най-бедните страни в Европа с БВП на човек от населението, който е едва около 30% от средното ниво в ЕС. А според градските власти е необходима коренна промяна за превръщането на жизнената, но хаотична столица на Албания в модерен европейски град. „Тирана е град, който расте с около 30 хил. души на година, така че въпросът е как да планираме този растеж по устойчив начин. Мисля, че разбихме мита, че само богатите градове могат да го направят“, казва кметът Ерион Велиай, член на управляващата Социалистическа партия.
Но на фона на изникващите небостъргачи в града и събарянето на някои ключови исторически сгради критиците на плана се притесняват, че Тирана е разпродавана на строителни компании без обществени консултация в процес, който може да промени дома им до неузнаваемост. Архитекти, университетски преподаватели и активисти твърдят, че разрушаването води до загуба на история, повишаване на цените на жилищата и дори възможност за организираната престъпност да пере пари.
„Поглеждайки плановете, виждате, че целият град е в строеж“, казва Дориана Мусай, архитект, която участва в протестите.
Богатата история на Албания е показана в центъра на Тирана. Площад „Скандербег“ се превръща в център на града след освобождението от Османската империя в началото на 20-и век. Проектиран по време на италианската окупация, той включва италиански модернистични сгради от 30-те години на миналия век и съветска архитектура от по-късния социалистически период. По-нататък широките булеварди показват еклектичен микс от жилища от италианската ера и сгради от по-късния период, много от които са радикално преустроени от обитателите си след края на комунизма в началото на 90-те години на миналия век. По-малки пресечки в селски стил създават хаотична, но енергична градска среда.
Сега площад „Скандербег“ е в центъра на промените в града. Едно от най-оживените места за автомобилен трафик в града в миналото, сега той е пешеходна зона и създава така необходимото обществено пространство. Но има и някои по-противоречиви допълнения. Най-малко четири небостъргача в различен етап на строителство са изникнали през последните две години. Липсите също се набиват на очи. Южно от групата сгради има дупка, където преди се е намирала една от забележителните сгради в Тирана.
Албанският национален театър, построен през 1938 г. и смятан за изключителен пример на италианския футуризъм, беше съборен през май 2020 г. след двегодишна окупация от активисти, за да отстъпи мястото си на по-нов и голям театър. По време на разрушаването късно през нощта, без предварително съобщение, много активисти все още бяха в сградата. След протестите архитектурното бюро Bjarke Ingels Group се оттегли от проекта, с което работата замря, мястото остана неизползваемо и блокирано от временни ограждения с малък олтар, осеян със свещи за стария театър отпред.
„Всичко е изложено на опасност…, колективната ни памет, историческото ни наследство“, казва Мусай, която протестира пред театъра. „И това стимулира разслояването на обществото. Новият град взема превес над всичко и ние не можем да позволим това, защото ще изгубим връзка с нашето минало“, допълва тя.
Плановете за преустройство на градския център бяха обявени за първи път през 2016 г. под името „Тирана 2030“. Йони Бабоци, съветник на кмета по планирането и архитектурата, казва, че целта е била „да се преосмисли територията на Тирана“. След рухването на предишния комунистически режим в началото на 90-те години на миналия век хиляди хора напуснаха селските райони, за да се установят в столицата в търсене на работа, като жилищни квартали изникнаха върху бивша земеделска земя собственост на държавата. Бабоци твърди, че макар това да се е превърнало в отличителна черта на града, резултатът е липса на обществени пространства и архитектурна хармония.
„Искахме да създадем малък, много гъст градски център и да опазим възможно най-много предградията и селските територии“, обяснява той. „Затова планът забранява строителството за жилищни нужди извън централните чати и насърчава хората да строят в центъра“, допълва той. Италианският архитект Стефано Боери е проектирал гора, която да обгражда центъра, и е помогнал за създаването на градски план, който предвижда повече зеленина и обществени пространства. Включени са и велоалеи, както и стимули за таксиметровите шофьори да преминат към електромобили.
Според Бабоци строителните компании са насърчавани да строят по-високи сгради за повишаване на гъстотата. В замяна те трябва да дават известен процент от терена около сградата на града за използване като обществено пространство. Колкото по-високо строят, толкова по-голям процент трябва да върнат на града. Позволена е известна гъвкавост при височината на етажите, въпреки че според Бабоци целта е сградите да са сходни по стил и цвят. За да отстъпят място на новото строителство, се разрушават съществуващи сгради. Бабоци казва, че предприемачите обикновено влизат в споразумение с настоящите собственици на земята, които в замяна получават процент от завършената сграда. Общината също събира данък от 8% и според Бабоци решението за съсредоточаване на строителството в центъра е отчасти финансово мотивирано, тъй като там цените на имотите са по-високи.
Лесно е да се разбере ползата за лишените от средства местни власти в набирането на пари и развиването на обществени пространства. Заради хаотичното развитие на Тирана детските площадки и парковете са оскъдни. Но критиците твърдят, че извършваното до момента строителство не отговаря на собствените си критерии като даряване на част от земята за обществени пространства и че много от сградите се строят без ясен план.
„Една зона може да каже, че 5% от земята трябва да е публична, но не казва точно къде ще бъде тя и как ще изглежда. Има нулева прозрачност. Изпратихме множество въпроси до общината и до правителството, но те или не ни отговарят, или ако го правят, не отговарят наистина на въпросите ни“, допълва той.
Велиай казва, че при всяко издадено до момента разрешение за строеж значителна част от терена се връща за обществено използване. Той допълва, че с радост би отговорил на въпроси, ако хората имат притеснения за конкретни проекти. „Направихме 27 официални консултации във всеки квартал. Когато казвате: Не и в задния ми двор, първо трябва да си отговорите дали това наистина е вашият двор… Ако в действителност той не е ваш и ако това предоставя работни места и освобождава обществени пространства, смятам, че хората, които се оплакват, трябва да присъстват на консултациите“, отбелязва Велиай.
Общината твърди също, че плановете са качени онлайн и всеки може да ги види – карта на сайта ѝ показва какво може да се построи във всяка малка зона в центъра на града от гледна точка на височина и използване на земята, а обширни PDF файлове с плановете също са публикувани. Боери също споделя своите проекти, като включва много зеленина. Но до момента не е публикуван подробен план как точно ще изглежда промененият център. Активисти и архитекти твърдят, че за обикновените хора е невъзможно да разберат каква форма ще възприемат новите сгради. Предвид слабата икономика на страната има притеснения и за това откъде идват парите за строителството. Според редица експерти страната се превръща в любимо място за международни престъпни организации да перат пари. Прокурори за борба с мафията в Италия установиха, че престъпната групировка „Ндрагета“ смята новото строителство в Тирана за възможност да пере пари.
Глобалният регулатор в областта на борбата с прането на пари Financial Action Task Force (FAFT) постави Албания в сивия си списък, което означава, че страната е смятана за високо рискова за пране на пари заради слабите си системи, а секторът на недвижимите имоти предизвиква особено притеснение. Генералната дирекция за предотвратяване на прането на пари в Албания съобщи, че наблюдава „значителни инвестиции в имоти с неизвестен източник на финансиране“, които са класифицирани като „подозрителни“.
Бабоци обаче не смята, че незаконната дейност е повсеместна. „Според мен, когато се строи, не е лесно да се перат пари. Всеки може да провери какво сте инвестирали и колко сте декларирали“, казва той.
Албания пое политически ангажимент да засили системите си за борба с прането на пари през февруари 2020 г. и предприе стъпки в тази посока, включително чрез засилване на целенасочени финансови санкции. „Имаме агенция за борба с прането на пари, която проверява всички финанси. Всичко се плаща по банков път. За разлика от предишни администрации, където хората идваха с пачки с пари, за да платят данъците си, сега това се прави изцяло онлайн. Разрешенията се издават онлайн“, казва Велиай.
Независимо от източника на парите повишаването на цените на имотите прави жилищата по-недостъпни. Цените на имотите в Тирана нараснаха с около 6% през 2020 г., докато икономиката отбеляза спад с почти същия процент заради пандемията.
Общината в Тирана твърди, че сгради, които са смятани за паметници на културата, няма да бъдат разрушавани, и посочва факта, че Националният театър никога не е бил определян като такава сграда като причина за разрушаването му. Но според Паоло Вити, преподавател по архитектура в университета „Нотр Дам“ и член на борда на неправителствената организация Europa Nostra, съсредоточена в опазването на културното наследство, в това твърдение няма смисъл. Според него целият център на Тирана трябва да бъде защитен заради историческото и архитектурното си значение.
„През последните десет години общината агресивно опитваше да прокара идеята, че модерността идва след разрушаването на стари сгради и създаването на забележителна съвременна архитектура“, отбелязва Вити и допълва, че новото строителство не допълва историческата сърцевина.
Той също така предупреждава, че строителството отгоре-надолу, което според него на практика привнася нов град към съществуващия, може да създаде редица екологични и социални проблеми, включително отчуждаване и граждански безредици. „Сградите имат значение, само ако хората им придават значение. Те не съществуват заради обективната си стойност“, казва Вити.
Макар че окупацията на театъра е помогнала за видимо раздвижване на гражданското общество, повечето активисти не смятат, че то е достатъчно силно за спиране на строителството. Управляващата Социалистическа партия, която дойде на власт през 2013 г., спечели неотдавна трети мандат, който ѝ дава възможност да осъществи плановете. „Търсехме справедливост и направихме всичко по силите си като граждани“, казва Мусай. „Те искат да наложат волята си и хората са изключени от процеса по вземане на решения. Нашите закони не са достатъчни, за да опазят наследството ни. То се разрушава и заменя с нов модел“, допълва тя.
08:38 | 14.09.22 г.