Испания залага на енергийната ефективност на сградите с помощта на евросредства

Работници прекарват последните няколко дни, висейки от покрива на жилищна сграда в северната част на Мадрид, за да поставят фотоволтаични панели, така че те да генерират собствено електричество, пише Financial Times.

Приливна вълна от европейски средства ще направи подобни дейности още по-обичайна гледка.

Испанското правителство залага на модернизирането на съществуващи сгради, за да ги направи по-енергийно ефективни, откъсвайки се от традицията в страната да се строят нови жилища. Това е амбиция, за която лявото правителство в Испания заделя почти една десета от грантовете на стойност 70 млрд. евро, които се очаква да получи от извънредния възстановителен фонд за коронавируса на блока, въпреки критиките, че налива пари в строителния сектор.

„Държавната помощ винаги носи риск, това е като допинг за икономиката. Но ако искате на постигнете промяна много бързо, нямате особен избор“, коментира Родриго Морел, партньор в компанията Creara, която извършва дейности по модернизиране на сгради в северната част на Мадрид.

Като най-голямото перо в плана за възстановяване на Испания програмата за енергийна ефективност ще се превърне в ключов тест за това дали страната ще се възползва от европейските средства, за да трансформира икономиката си или вместо това ще повтори грешките от миналото.

Програмата, която е с бюджет от 6,8 млрд. евро през идните три години, ще субсидира дейности като по-добра изолация, фотоволтаични панели и термопомпи в частни жилища, като в същото време са предвидени и дейности по реновиране на държавни сгради и строителство на нови социални жилища.

Правителството отбелязва, че това е жизненоважна стъпка към целите на ЕС за 2030 г. за намаляване на въглеродните емисии, над една пета от които в Испания идват от домовете на хората. Тя също така трябва да създаде работни места и умения в пострадалата от коронавируса икономика на страната.

„Това ще се превърне в един от основните лостове за повторно активиране на икономиката“, коментира Тереса Рибера, вицепремиер, отговарящ за околната среда.

„Това е важно не само заради екологичните, но и заради социалните и икономическите си последици – големите жилища от 60-те и 70-те години не отговарят на стандартите от гледна точка на ефективност и използвани материали“, отбелязва тя и допълва, че програмата ще помогне за намаляването на разходите за енергия на семействата.

Но според критиците планът е симптом на стар, лош навик – зависимостта на испанската икономика от строителството като двигател на растежа вместо по-продуктивни инвестиции.

Преди финансовата криза секторът беше в основата на икономиката, като допринасяше силно за печалбите на банките и корпорациите и данъчните приходи. През 2004 г. страната построи повече жилища, отколкото Франция, Германия и Италия, взети заедно. Но след кризата Испания остана с милиарди евро лоши заеми, наполовина построени комплекси и десетки хиляди служители с неизползваеми строителни умения.

Луис Гарикано, член на Европейския парламент от либералната партия „Суададанос“, се тревожи, че планът е твърде голям и със съсредоточаването върху строителния сектор може да създаде балон на трудовия пазар и в икономиката.

„Опасявам се, че имаме огромно предлагане на строителни умения, свързани конкретно с реновирането на сгради. Ще обучим много хора на умения, които ще станат непотребни, докато завършат обучението“, отбелязва той.

Едуардо Брунет, главен изпълнителен директор на компанията Greenward Partners, която цели да инвестира 500 млн. евро през идните пет години в създаването на по-енергийно ефективни сгради, допълва, че данъчните стимули и по-ясната регулаторна рамка ще са по-ефективни от субсидиите.

„На практика те влагат 6,8 млрд. евро в статукво, което явно не работи. Трябва да мислим по различен начин, ако искаме да постигнем различни цели“, допълва той.

Но според правителството идните две-три години трябва да поставят началото на процес по промяна и реновиране, който в крайна сметка ще продължи много по-дълго време.

„Това е първият, но много силен изстрел с ресурсите на ЕС, позволяващ ни да ускорим проект, който вече обмисляхме. Това със сигурност не е нещо, което ще приключи през 2023 или 2024 г.“, казва Рибера.

Жоан Гройзард, ръководител на испанския Държавен институт за енергийна диверсификация, който участва усилено в плановете, твърди, че необходимостта от програмата е огромна. Испания изостава значително от други страни членки на ЕС по дял на реновираните сгради, като над 80% от сградния фонд потребява значителна енергия с енергийна класификация Е или по-ниска.

„Двигателят на икономиката вече не може да е строителството на нови сгради. Почти ще създадем нов сектор на икономиката, насочвайки вниманието на строителния сектор върху рехабилитирането на сгради… Ако погледнем към 2050 г. (когато ЕС иска да постигне нетни нулеви емисии), мнозинството сгради тогава ще бъдат такива, които вече съществуват“, отбелязва той.

Нуждите от инвестиции са големи. Правителството счита, че общо 40 млрд. евро ще са необходими за модернизирането на сградите в Испания до 2030 г. Гройзард отбелязва, че новите субсидии ще предоставят на хората стимули да поставят изолация или да извършват други дейности, знаейки, че подобни подобрения по-късно може да станат задължителни.

Двамата с Рибера се надяват, че банките и енергийните компании също ще помогнат за финансирането на модернизацията.

„Нещата трябва да са лесни и трябва да има икономически мотив за активиране на промяната в мисленето на милиони собственици на имоти. Но страна, която измисли системата на ипотечните кредити, улеснили строителния бум, трябва да може да направи нещо подобно, за да улесни целия процес по рехабилитация“, казва Рибера.