Когато Испания отмени строгата блокада заради пандемията в средата на миналата година, жителите на Барселона установиха, че част от улиците им не са такива, каквито ги помнят, пише Ройтерс.
Consell de Cent, широка улица, която преминава през центъра на града, изгуби две от трите си автомобилни платна за сметка на по-широки тротоари, които сега са боядисани в жълто.
Първоначално промените бяха определени от властите в града като временни, но една година по-късно продължават да са в сила въпреки противопоставянето на някои бизнес групи.
Очакват се и още промени въз основа на план за превръщането на 21 улици с обща дължина от 33 км в пешеходни зелени пространства.
Проектът илюстрира как пандемията влияе на градското планиране в света, ускорявайки промени като повече велоалеи и по-малко коли на фона на растящите притеснения заради климатичните промени.
От март 2020 г. Барселона си е възвърнала около 80 декара градски площи от моторните превозни средства, превръщайки ги в тротоари, детски площадки, велоалеи и ресторанти с маси навън. Властите твърдят, че хората се нуждаят от повече площи, за да избегнат COVID-19.
Наред с Париж, който също създава още велоалеи, Барселона се възползва агресивно от пандемията, за да започне преустройство на града.
Планът предизвиква силни критики от Foment del Treball, регионално бизнес лоби, според което това може да коства 50 хил. работни места, отчасти защото затруднява колите за доставка да паркират, а магазините може да изгубят клиенти, идващи от околностите на града.
„Смятаме това за изгонване на частните автомобили от града без предложена алтернатива“, казва заместник-председателят на групата Мар Аларкон.
Но главният архитект на Барселона Шави Матила смята, че градът се е приспособил добре към по-малкия брой автомобилни платна и е уверен, че разширяването на пешеходните пространства ще подкрепи местната търговия.
Според Матила здравната криза е показала, че ако градовете не станат по-зелени, повече хора ще напуснат по примера на тези, които миналата година вече се насочиха към селски райони с по-добро качество на въздуха и повече външни пространства.
„Пандемията послужи като лупа, която ни накара да видим, че здравето трябва да е един от централните аспекти в управлението и планирането на града“, казва Матила и допълва, че Барселона е обсъдила инициативи за градска трансформация с Лондон и Париж.
В Лондон обаче някои ограничения на трафика, свързани с пандемията, са изправени пред оспорвания в съда или бяха отменени.
Левите градски власти в Барселона целят да трансформират една трета от улиците в квартал Eixample, известен с модернистичните си сгради, в т. нар. зелена пешеходна ос до 2030 г., като се очаква първите четири улици да бъдат завършени до 2023 г. Сред тях е и Consell de Cent.
Заплаха от ЕС
Макар и стимулиран от пандемията, ходът има екологични мотиви в момент, когато вторият по големина град в Испания се стреми да подобри качеството на въздуха.
Европейската комисия поиска от Съда на ЕС да предприеме действия срещу Испания през 2019 г., след като Мадрид и Барселона редовно надвишаваха законните ограничения за азотния диоксид, заявявайки, че това може да причини преждевременната смърт на почти 9 хил. души на година.
След като блокадите намалиха трафика, всички станции за наблюдение в Барселона миналата година отчетоха нива на замърсяване под лимита на ЕС за първи път, съобщи агенцията по общественото здраве в града. По нейни данни това е предотвратило смъртта на около 600 души и е довело до понижаването на новите случаи на астма и рак на белия дроб.
Миналата година Барселона забрани най-замърсяващите автомобили от града, въпреки че в Мадрид подобен ход се натъкна на пречки в съда.
Лука Телоли, член на екологичната организация Eixample Respira, призова Барселона да бъде още по-смела в ограничаването на замърсяването в момент, когато около 350 хил. коли преминават през квартала всеки ден, и поиска от градските власти да организират повече публични обсъждания на плановете си.
22:46 | 11.09.22 г.