За Жереми Февр продажбата на тристайния му апартамент в девети район на Париж била трудна. Имотът на 43-годишния мъж бил на пазара от октомври, но никой не проявявал интерес към него заради липсата на външни площи и локацията му на оживената улица „Ла Файет“. Първоначално той обявил имота на цена от 1,2 млн. евро, но след това я намалил и неотдавна приел оферта за 1,05 млн. евро. „Хората са сдържани. Дори сега пазарът е ужасяващо спокоен“, казва Февр пред Financial Times.
Имотният пазар в Париж се забавя. Цените на луксозните имоти през трите месеца до март са намалели с 3,7% спрямо година по-рано и са записали най-големия си спад от 2016 г. насам, сочат данни на консултантската компания Knight Frank. В Ил-дьо-Франс, района на Париж и околностите му, общият брой на продажбите на жилища е намалял с 12% през годината до февруари спрямо спада от 2,3% във Франция като цяло, сочат данни на френската Нотариална камара.
След като от май нататък наложените ограничения в рамките на третата блокада в града, която започна през март, бяха смекчени, силното търсене от местни купувачи през последната около година не се завръща, казва Фредерик Кифер, брокер на недвижими имоти в Париж от компанията Sextant Properties.
„Преди имахме 20 души за оглед на апартамент, сега имаме четирима-петима“, отбелязва той. В райони, където повечето жилища обичайно са се продавали за няколко дни в началото на годината, сега са необходими една-две седмици. За студиа обичайно трябват от три седмици нагоре.
След като френският здравен министър предупреди, че четвърта вълна на вируса може да връхлети в края на юли, Кифер коментира, че купувачите са заели изчаквателна позиция. „Казват ми, че не са сигурни дали ще останат в Париж, или ще се изнесат, или дори дали бизнесът им ще оцелее“, споделя той.
Във високия сегмент на пазара ограниченията за пътуванията продължават да намаляват покупките на имоти от британски и американски купувачи. Кристин Тънг от парижкия офис на компанията Home Hunts, специализирана в продажбата на луксозни имоти на чуждестранни купувачи, е продавала едно на всеки пет жилища на американски купувачи преди началото на пандемията. Ако се изключат домовете, които са били огледани преди първата блокада в Париж през март, американските купувачи не са придобили нито един жилищен имот, а германците, италианците и скандинавците са основните купувачи.
По-малките площи ограничават това, което може да бъде постигнато в шести район – популярен от доста време сред чуждестранните купувачи заради локацията си, зелените булеварди, луксозните бутици и известните ресторанти.
Роди Арис, ръководител на филиала в Париж на Knight Frank, казва, че големите преустройства са по-чести в седми и осми район, където Шанз-Елизе е голям притегателен център за много чуждестранни купувачи. Същото важи и за лъскавия 16-и район.
С 19 600 евро на кв. м средна цена за луксозни жилища Париж остава доста след Ню Йорк (24 480 евро) и Лондон (27 900 евро), сочат данните на Knight Frank. Броят на луксозните апартаменти в Париж изостава от този в други глобални градове отчасти заради рестриктивните градоустройствени правила, които не позволяват на предприемачите да подобряват имоти за достигане на международни стандарти.
„Целият Париж в основни линии е исторически паметник – има толкова много различни нива на историческа класификация“, казва Тънг. Според нея липсата на климатици се дължи отчасти на ограниченията за поставяне на грозни обекти отпред или отстрани на фасадите на исторически сгради – заради защитените стълбища много сгради никога няма да разполагат с асансьори.
Получаването на разрешение от останалите обитатели за мащабни подобрения на сградите е трудно, казва Арис. „Като цяло общите части на жилищните сгради са малко занемарени – французите не се притесняват особено за тях и предпочитат да се съсредоточат върху апартаментите си“, допълва той.
Според брокери на недвижими имоти много заможни жители на Париж са се изнесли от центъра на града заради пандемията в търсене на пространство, градина и безопасност. Но броят на хората, които са избрали покрайнините, е сравним с предходни години. По данни на Knight Frank 34% от жителите на френската столица са напуснали централните ѝ части през второто полугодие на 2020 г. и са избрали вътрешните покрайнини като Ньой-сюр-Сен спрямо 10-годишното средно равнище от 30%.
За по-отдалечени околности като Льо Везине или Кроаси-сюр-Сен еквивалентните цифри са 11% през 2020 г. и 8% през 2019 г.
Кейт Евърет-Алън, ръководител на международните изследвания в Knight Frank, счита, че бягството е временно. „Според мен голяма част от това движение беше свързано с преместване във второ жилище или в имот за краткосрочно ползване“, отбелязва тя.
С по-голям бюджет Февр открил допълнителните площи, от които се нуждаел, в десети район, където през май офертата му за тристаен апартамент близо до Канал-Сен-Мартен за малко под 2 млн. евро била приета. Построен през 90-те години на миналия век, домът не е типичен за стила на Париж. „Липсват му качествени корнизи и паркет, но е по-голям и има два балкона“, споделя Февр.
След като прекарал първата блокада в провинцията, завръщането в тесния апартамент в Париж се оказало истинско изпитание за Февр и приятелката му, а при заплахата от нова блокада той искал да побърза. Кандидатствал за мостов заем, за да е сигурен, че продажбата ще бъде финализирана, дори купувачът на настоящото му жилище да се откаже.