Докато COVID-19 опразваше плажовете в Рио де Жанейро, а болниците бяха препълнени, брокерът на луксозни недвижими имоти Фредерик Кокенпот бил залят със запитвания. Бизнесът беше затворен, а икономиката изпитваше затруднения, но чуждестранни клиенти активно са търсели сделки, пише Bloomberg.
„Те казваха: Фред, намери ми нещо сега, трябва да изпратя парите веднага“, казва Кокенпот, който управлява агенцията WhereInRio, обслужваща международни купувачи.
Поевтиняването с 21% на бразилския реал от началото на 2020 г. подтиква инвеститорите с твърда валута да се насочват към изгодни сделки с недвижими имоти. Купувачите се възползват от спадовете и колебанията на обменния курс, за да се сдобиват с ваканционни и инвестиционни имоти в очакване на по-добри времена за града, който все още не е успял да овладее разпространението на COVID. Това засяга икономиката и се превръща в голяма политическа криза за президента Жаир Болсонаро.
Фабио Канфора смята сътресението за шанс да се сдобие с евтин имот. След пътуване през януари за огледи на имоти той купил четиристаен апартамент в централната част на шикозния квартал Ипанема с един от най-известните плажове в света.
През януари цената за закупуването и ремонтирането на ваканционния му имот достигнала около 1 млн. реала (196 998 долара), около половината от сумата, която Канфора смятал, че ще трябва да плати, когато напуснал страната през 2017 г. „Честно казано това беше немислимо“, казва 47-годишният италиански ръководител на енергийна компания и бивш жител на Рио.
Преди Световното първенство по футбол в Бразилия през 2014 г. и Летните Олимпийски игри през 2016 г. пазарът на недвижими имоти в Рио беше сравним с тези в Ню Йорк или Париж. Рио гъмжеше от туристи и петродолари, а инвеститорите изгаряха от желание да сключват сделки за ограничени имоти в града, който е заобиколен от планини и Атлантическия океан.
Това наду балон на жилищния пазар и предизвика усещане, че добрите времена в богатата на ресурси Бразилия ще продължат дълго. И двете се спукаха с края на големите спортни събития – цените на суровините се сринаха, президентът беше подложен на процедура по импийчмънт, а срещу водещи политици и бизнесмени започна разследване за корупция, което засили усещането, че южноамериканската страна се разпада.
Цените на имотите тръгнаха рязко надолу, а реалът изгуби близо 37% от стойността си след Олимпийските игри преди пет години. Но сега имотите в Рио, подобно на голяма част от страната, се нажежават, след като правителството понижи лихвите, за да подкрепи икономиката, водейки до поевтиняване на финансирането. Някои чуждестранни инвеститори вече имат връзка с Рио, който е или тяхна любима туристическа дестинация, или бивш дом, а тези, които влагат най-малко един милион реала, могат да получат издавани от правителството визи, позволяващи им да остават за по-дълго време.
От януари до април са били продадени около 13 012 жилища спрямо 8738 през същия период на 2020 г., сочат данни на Жилищния съюз на Рио де Жанейро. Ръстът с 55% е най-големият скок през първите четири месеца на годината от 2013 г. насам.
През 1960 г. Бразилия премести правителствените си служби от Рио в модернистичната столица Бразилия, докато бизнес центърът Сао Пауло погълна работни места и голяма част от хората с професии. След вируса туризмът пресъхна, засягайки ключов сектор за Рио.
Но инвеститори като 31-годишния имотен предприемач Люк Фонтана от Лил, Франция, очакват промяна. Той е вложил 2,2 млн. реала във вила с осем спални от 19-и век в Санта Тереза, колониален квартал на хълм, гледащ към центъра на града, и превръща имота в бутиков хотел.
Фонтана, който напуснал Бразилия малко след раждането си, казва, че слабият реал го накарал да инвестира в родината си. „Това е моето приключение. Когато пандемията свърши, светът ще иска отново да пътува“, убеден е той.
Скептици казват, че приливът на чуждестранен капитал няма да помогне за поправянето на по-бедните квартали в Рио или пренаселените покрайнини, които гъмжат от порутени жилища и престъпност.
Свръхстроителството преди Олимпиадата доведе до появата на прекомерно много жилища в западните квартали на Рио, докато северната страна на града, населена предимно с хора от работническата класа, остана встрани от процеса. Усилията за вдъхване на нов живот на западащите централни чести до момента не успяват да привлекат достатъчно нови компании.
Някои инвеститори обаче твърдят, че покупките им са нещо много повече от трупане на пари. 50-годишният Уорик Оливър, който работи за инженерна компания, поправяща пътища в Лондон, е финализирал плащането през февруари на едностаен апартамент в централния квартал Лапа, който му струвал около 450 хил. реала.
Пандемията опустоши нощния живот в района и замрази прочутите самба купони, но Оливър казва, че тя му е дала възможност да започне да планира пенсионирането си в Рио, който според него винаги ще бъде несравним.
„Привлича ме начинът на живот – да седиш на плажа, когато си пожелаеш. Ако искаш да пийнеш нещо във вторник вечер, можеш да го направиш. Това е свободата“, казва той.
13:16 | 14.09.22 г.