Тухлени жилища, наредени в редица от задънени улички край Дъблин, се продават с акцент върху спретнатите градини, стилните бани и дори станция за зареждане на електромобили и всичко това на прилична цена. Но на купувачите ще е необходим късмет, за да се сдобият с такъв имот, пише Bloomberg.
Round Hill Capital се е договорила за покупката на близо 80% от 170-те къщи в проекта Mullen Park в Мейнут, живописен университетски град на около 45 минути с влак от центъра на Дъблин. Вместо да притежават градска къща с три или четири спални, с чукче за врата и камина, повечето бъдещи обитатели ще станат наематели и ще плащат месечен наем на базираната в Ню Йорк компания за частни капиталови инвестиции.
Масовото закупуване на достъпни жилища, които са на пазара на цена от около 400 хил. евро, предизвика бурни обществени реакции и показва нарастващото напрежение за намаляващите наличности от градски къщи и ролята на големите инвеститори.
„Големите богати фондове могат да изкупят и да повишат цената на тези къщи, които се очаква да бъдат достъпни за работниците и семействата. Нито едно физическо лице, което опитва да закупи дом, вероятно няма да успее да се конкурира с тях“, казва Мери-Лу Макдоналд, лидер на основната опозиционна партия в Ирландия Шин Фейн.
Сходни спорове се разиграват в цяла Европа. В Берлин активисти опитват да инициират референдум за изкупуването на големи собственици на имоти от града. Стремежът набира нова инерция, след като законът за замразяване на наемите за пет години беше отменен от германския Върховен съд. В Дания премиерът Мете Фредериксен опитва да прокара законопроект за борба с имотните спекулации и защита на наемателите.
Проблемът с достъпните жилища подлага правителствата на натиск да постигнат баланс между защитата на потребителите и набирането на големи капитали за финансиране на усилията за справяне с жилищната криза. В отговор на критиките за сделката за Mullen Park правителството на Майкъл Мартин обеща да предприеме действия за предотвратяване на подобни сделки в бъдеще.
„Никога не сме имали намерение да улесняваме големи инвестиционни фондове да изкупуват цели комплекси с къщи или части от комплекси“, заяви вицепремиерът Лео Варадкар по-рано този месец. Правителството трябва „да намери решение на проблема, защото не можем да позволим това положение да се запази“, допълни той.
Round Hill също закупила заедно с партньор 112 къщи в проекта Bay Meadows западно от ирландската столица през април, които също като имотите в Mullen Park ще бъдат отдавани под наем. Макар че тези жилища вероятно ще останат приятни места за живеене, обитателите няма да имат перспективата с месечните си плащания на компанията за частни капиталови инвестиции да превърнат след време дома в свое семейно гнездо.
Round Hill съобщи, че е „ангажирана да инвестира в Ирландия за увеличаване на предлагането на качествени жилища под наем“. В отговор на въпроси на Bloomberg представители на компанията не са коментирали недоволството от дейността й.
Ирландското правителство продължава да обсъжда какви действия може да предприеме. Вариантите включват клауза, която да предвижда продажба на процент от строителен проект като отделни жилищни единици и промяна на начина, по който имотните компании са класифицирани за данъчни цели.
Проблемът е доста щекотлив. Ако правителството не направи нищо, рискува да засили гнева на избирателите, а възприемането на прекалено твърд подход рискува да пресуши ключов източник на финансиране.
„Фундаменталният проблем на жилищния пазар е предлагането, предлагането, предлагането, предлагането“, коментира Мартин миналата седмица по време на напрегнат дебат в парламента.
Миналата година Ирландия имаше недостиг от около 13 хил. жилища, сочат данни на правителството. Запълването му изисква годишни инвестиции от около 10 млрд. евро, коментира Пат Фарел, главен изпълнителен директор на Irish Institutional Property.
Макар че правителството и местни инвеститори осигуряват по около 1,5 млрд. евро, остават 7 млрд. евро на година, които трябва да бъдат покрити, и „единственият наличен източник за това са международните инвеститори“, допълва той.
Благодарение на промени в данъчните закони, които позволиха на тръстове за инвестиции в недвижими имоти и други компании да се установяват в Ирландия, институционалните инвестиции растат. Средствата се насочват все повече към жилища, особено в Дъблин, където недостигът е най-остър. Миналата година жилищният сектор е съставлявал 48% от инвестициите в недвижими имоти в Ирландия, изпреварвайки за първи път офисите, сочат данни на консултантската компания CBRE.
Властите приветстваха появата им с мотива, че са помогнали за стабилизирането на сектора и са заменили местни собственици на имоти, които бяха покосени от финансовата криза през 2008 г., довела до пресушаването на техните средства. Но в медиите инвестиционните компании редовно са оприличавани на „лешояди“ заради изкупуването на дълг и на имоти на потиснати цени и изтласкването на частните купувачи.
Дори и така да е, алтернативните източници за такъв вид капитал са малко, коментира Ронан Лайънс, икономист в Trinity College в Дъблин и автор на доклад за ирландския наемен пазар.
„Присъствието на тези инвеститори е повече част от решението, отколкото проблемът. Когато имахме дребни собственици на имоти, не ги искахме, сега имаме големи институции и също не ги искаме. Какво искаме тогава?“, пита той.
19:56 | 13.09.22 г.