Над една година след като блокадите заради COVID-19 оставиха милиони обитатели на апартаменти без работа в САЩ, наемни облекчения за почти 47 млрд. долара на американското правителство започват да достигат до собствениците на имоти. За много от тях обаче помощта идва твърде бавно, пише Bloomberg.
Хоакин Вилануева, служител на летището, който притежава тристайно жилище и го дава под наем в източната част на Бостън, е трябвало да изтегли жилищен заем, само за да плати сметките. Един от наемателите, който не е плащал наем от осем месеца, изчезнал една нощ през март. Безработният мияч на чинии в ресторант в другата стая дължи 5 хил. долара.
„Не искам да изгубя жилището си, затова правя каквото е необходимо. Не съм богат като Доналд Тръмп“, казва имигрантът от Ел Салвадор, който мие подовете в близкото международно летище „Логан“.
Макар че правителството прие обхватни мерки миналата година, за да предотврати масово бездомничество сред наемателите, няма целенасочена помощ за собствениците на наследствени имоти, които осигуряват голяма част от достъпните жилища в Америка. Подобно на наемателите си тези собственици е по-вероятно да не са бели или да са имигранти, използващи недвижимия имот като инструмент за финансова стабилност. Сега вноските по ипотечния кредит, разходите за поддръжка и данъците се трупат и създават опасност собствениците на имоти да изгубят сградите си или да бъдат принудени да ги продадат на по-заможни инвеститори, търсещи сделки с потиснати имоти.
Десетките милиарди долара, които Конгресът предостави под формата на облекчения за наемите – те започнаха да се отпускат през декември, а втората партида беше разпределена през март, трябваше да помогнат за покриването на наеми и неплатени режийни разходи. Но средствата достигат бавно до собствениците на имоти заради бюрокрацията, като скоростта варира в отделните щати.
„Фактът, че се намираме повече от една година в пандемия излага много от собствениците на имоти на риск“, казва Рик Шагра, изпълнителен вицепрезидент на компанията RealtyTrac, която осигурява имотни данни за инвеститори. Забавянето на наемите лишава собственици и наематели от добра воля. Но за да се спасят, двете страни ще трябва да си сътрудничат. За да предотвратят измами, местните власти често изискват дълги, подробни заявления, подписани от двете страни.
Малко са данните, които да показват какъв е делът на собствениците на имоти, които са в отчайващо положение, но не е необходимо твърде много, за да изпаднеш в затруднение, ако доходите спрат да идват от единствения наемател в малка сграда. С всеки следващ месец проблемите стават по-големи и по-трудни за разрешаване.
Много собственици на имоти не отговарят на изискванията за отлагане на плащанията по ипотечни кредити заради COVID-19, защото под една трета от тях имат ипотечни кредити, обезпечени от Fannie Mae, Freddie Mac или друга федерална агенция. А местните власти не могат да си позволят да опростят имотните данъци, особено в градове, които понесоха тежък удар заради пандемията.
„Дългосрочното притеснение тук е, че все по-голям дял от собствениците на наследствени имоти ще бъдат принудени да продават и наемите ще нараснат. Има голям интерес от компании за частни капиталови инвестиции и реална възможност за нарастваща консолидация“, коментира Питър Хепбърн, доцент по социология от университета „Рътгърс“, който изследва жилищното неравенство.
Малките собственици понасят удар от много посоки, казва Рой Хо, който управлява Асоциацията на собствениците на имоти в Ню Йорк. Тя има 800 членове, повечето от които са китайци. Някои от тях имат и бизнес с търговия на дребно или са собственици на бизнес имоти с магазини, козметични салони и ресторанти и сега се борят за оцеляване.
Някои от наемателите на жилища са напуснали града по време на пандемията, оставяйки свободни площи, а други са платили късно или изобщо не са плащали, разказва Хо. Положението може да стане неловко, когато собствениците и наемателите живеят в една и съща сграда.
Собствениците на имоти са ограничени от забраните на правителството за принудително извеждане на наематели, които са пропуснали наем по време на пандемията. Федералният мораториум ще изтече на 30 юни, ако президентът Джо Байдън не го удължи отново.
Някои собственици на имоти твърдят, че забраните за принудително извеждане ги обременява с наематели, които не са плащали наема си дори преди пандемията. Но много наематели са в същата лодка като собствениците с нарастващи дългове, отбелязва Кеа Уийвър, координатор на кампании за асоциацията Housing Justice For All в Ню Йорк. „Забраната за принудително извеждане е суров инструмент, но той е необходим“, смята тя.
Въпреки че темпът на изплащане на просрочени наеми се ускорява, се очертават други предизвикателства. Начинът, по който Конгресът разпредели парите, дава твърде голям дял на по-малки щати с нисък процент на населението, живеещо под наем.
Ню Йорк, например, има 2,4 млрд. долара от средствата и се очаква да покрие с тях под 80% от просрочените наеми, режийни разходи или просрочени такси, дължими в щата до март, сочат изчисления на Moody’s Analytics. В Илинойс средствата ще стигнат за покриването на едва 45% от разходите. В същото време Върмонт получава около 350 млн. долара, достатъчни да покрият нуждите на щата над девет пъти.
Макар че Конгресът предостави на финансовото министерство властта да поправя несъответствия във финансирането, преразпределяне на средствата може да се случи едва след още няколко месеца.
Извънредната помощ за наеми достига бавно до наемателите и собствениците на имоти заради огромната задача, която включва множество слоеве на властта, казва Стоктън Уилямс, изпълнителен директор на Националния съвет на щатските жилищни агенции.
Властите опитват да разпределят средства, които са много повече от близо 4 млрд. долара под формата на помощ за наемите, която някои щати и градове не успяха да постигнат миналата година. Сега те ще трябва да се съобразят с очертаните от Конгреса регулации как да се изразходват парите наред с допълнителни изисквания, които може да се прибавят.
Брандън МакКол трябвало да спре плащанията по студентския си заем и да намали разходите за хранителни стоки и други нужди, след като наемателят на апартамента му в Лос Анджелис просрочил плащането на наема от 2050 долара на месец. Сега МакКол възлага надеждите си на правителството. Наемателят кандидатствал за помощ в началото на април, малко след началото на програмата за облекчение в града. Към края на миналата седмица все още нямало отговор.
„Губя пари всеки месец. Не мога да си купя имот, в който аз самият да живея“, казва МакКол.
14:51 | 13.09.22 г.