Ограничаването на хората в домовете им за овладяване на пандемията от COVID-19 променя начина им на пазаруване, общуване, учене и работа с дългосрочни последици за пазарите на недвижими имоти. Сериозността на въздействието върху офисите не е толкова ясно, пише онлайн изданието Property-Magazine.EU.
Според Scope Ratings последиците от COVID-19 за офис площите може значително да се различават в различните части на Европа. Докато въздействието в някои страни може да е ограничено заради съществуваща отпреди това тенденция за работа от разстояние, последиците може да са по-силни в страни със значителни офис площи на етап строеж, по-висок дял на свободните площи и по-слабо разпространение преди пандемията на работата от вкъщи.
„Тенденцията към повече работа от разстояние ще има и неравно въздействие при видовете сгради – висококачествени, модерни и гъвкави имоти, чиито собственици могат по-лесно да се приспособяват към новите пазарни изисквания, ще останат търсени“, коментира Рихел Патрисия Скелър, анализатор в Scope.
„Компании за недвижими имоти, чиито портфейли са били съсредоточени върху подобни клас А активи, ще избегнат всякакви негативни последици в дългосрочен план върху качеството на кредитирането. Други компании ще бъдат по-уязвими при спадове на приходите от наеми и на оценките“, допълва Скелър.
Според Scope съществуват три фактора, смекчаващи всякакви рискове за големи промени при офисите в Европа. Първо, пандемията по-скоро ускорява съществуваща отпреди това тенденция, отколкото да създава нова тенденция към повече гъвкава работа за „белите якички“.
Второ, в някои градове и региони като скандинавските страни работата от вкъщи беше относително широко разпространена преди кризата. „Всяко сътресение на офис пазара там ще бъде по-слабо изразено, отколкото на места, където пандемията води до по-фундаментална промяна в работните модели“, отбелязва Скелър.
Офис пазарите в най-големите градове в Европа се оказват устойчиви, като регистрират слаб ръст на свободните площи миналата година - Париж (+0,8%), Берлин (+0,9%) и Амстердам (+0,2%). Усвояването на площи и наемите може да останат под натиск в градове с по-висок дял на свободните площи преди пандемията като Мадрид (9%) или Букурещ (10%) и относително ниски нива на работа от вкъщи.
Някои градове в Централна и Източа Европа имат висок дял на свободните площи - Варшава (11%) и Будапеща (8,1%), ниски нива на работа от вкъщи и много проекти на етап строеж. В Будапеща последните съставляват 20,9% от съществуващите наличности от офис площи, а във Варшава те са 15,5% спрямо средно 6% в Европа.
Трето, има потенциално мощни сили, които ще ограничат, а защо не и да компенсират, последиците от дистанционната работа върху търсенето на офис площи.
„Престижните офиси ще останат важни за корпоративния брандинг и като място за срещи с клиенти и бизнес партньори, както беше преди COVID“, смята Скелър. Освен това работодателите ще бъдат съсредоточени върху подобряването на работната среда на компанията за насърчаване на служителите да се завърнат в офисите, да набират и задържат квалифицирани хора, както и да отговорят на вероятно нови изисквания за здраве и безопасност, свързани с по-ниска гъстота на обитаване на офиса.
Европейският офис пазар също така се характеризираше с по-голямо търсене, отколкото предлагане преди пандемията. „Тенденцията към работа от вкъщи може просто да приведе търсенето в по-голямо съответствие с предлагането в средносрочен план“, отбеляза Скелър.
18:37 | 13.09.22 г.