При търсене в сайта Craigslist за едностайни апартаменти в Сан Франциско излиза публикация специално за работа от вкъщи – жилище в „Нопа“ (квартал в града – бел. ред.) за 1200 долара на месец. Но слънчевото студио е „само за използване през деня“ – целевият наемател е човек, който работи от вкъщи и иска цял апартамент, предназначен за работа от разстояние. И който иска да плати за него, пише Bloomberg.
Докато някои работодатели обмислят политики за вечна работа от разстояние, се правят опити за извличане на полза от икономическите последици от дигиталното отклонение от офиса. Вниманието обичайно е съсредоточено върху разходите (или спестяванията) от подобен ход за работодателите от гледна точка на продуктивност или заплати.
Други изследвания са насочени към спестяванията на газ, време и въглеродни емисии от променените заради COVID режими на придвижване до работното място.
Но ново изследване на Националното бюро за икономически изследвания в САЩ отправя поглед към други скрити разходи – служители, които се оказват без офис, повишават собствените си разходи за още една стая или повече стаи. Около 0,3 до 0,4 стаи повече, ако трябва да сме точни.
Между 2013 и 2017 г. домакинствата в САЩ с поне един възрастен, който работи от вкъщи, харчат средно повече пари за жилища от тези, които работят извън дома си, показва изследването. Работещите от разстояние наематели харчат между 6,5% и 7,4% повече от доходите си на месец, а собствениците на жилища, работещи от разстояние, имат вноски по ипотечен кредит и имотни данъци, които са с 8,4% до 9,8% по-големи спрямо домакинствата, които не работят от вкъщи.
Изследването показва моментната картина в света преди коронавируса, когато само около 3% от американските служители са работели от вкъщи. До февруари 2020 г. броят им нараства до 8% по някои данни. А до май делът тръгва рязко нагоре, като близо 35% от американските служители, които преди са пътували до работа, по това време работят от разстояние. Колко от служителите в крайна сметка ще се върнат в офиса остава обект на дискусии в момент, когато работодатели обявяват ангажимента си към хибридни или гъвкави модели, незабавно връщане в офиса или вечна работа от вкъщи.
Според допитване на института Pew над половината от служителите, които вършат работата си от разстояние, казват, че ще искат да продължат да го правят след края на пандемията. Допитване от декември на компанията Upwork прогнозира, че 27 на сто от служителите в САЩ биха искали да продължат до голяма степен да работят от разстояние до края на 2021 г.
Авторите на изследването очакват по-скромна промяна към работа от разстояние след пандемията, като 10 на сто от работилите преди това от офиса служители ще възприемат постоянна работа от вкъщи. Подобен преход ще се изразява в допълнителни жилищни разходи за 15 млрд. долара на година, пишат авторите на изследването. Те не включват всички нежилищни разходи, с които работещите от разстояние служители може да се сблъскат – като ново оборудване, край на безплатното хранене, бюра и ергономични столове.
„Някои от разходите може да намалят ентусиазма от работата от разстояние, когато хората видят годишен ръст с 20% на цените в предградията, където всъщност могат да си вземат къща, за да работят от разстояние“, коментира Кристофър Стантън, доцент в Harvard Business School и съавтор на изследването.
Допълнителните жилищни разходи не са голям проблем за хората с най-високи доходи. Работещите от разстояние с по-ниски доходи вече харчат по-голям дял от доходите си за жилището. „Всеки, който е направил преход към дистанционна работа от малък апартамент ще ви каже, че това не е много приятно“, отбелязва Стантън.
Не всеки може просто да наеме допълнително работно пространство или апартамент, който може да използва като офис или по-голям дом, когато премине към работа от разстояние. Служителите с по-големи доходи са представени силно в групата на работещите от дома и следователно в изследването. Тези служители могат да обитават по-големи жилища по принцип независимо дали имат офис, в който да се измъкнат.
Изследователите опитали да контролират тези променливи, сравнявайки работещите от дистанция служители с тези, които работят в офиса, като били на сходна възраст, със сходно ниво на доходите и сходна структура на домакинствата. В горната и долната част на стълбицата, те установили че работещите от разстояние продължават да плащат повече за жилище. Ако цели компании преминат изцяло към работа от разстояние, наклонът към хората с по-високи доходи ще намалее.
Трябва да се отбележи, че изследването е било съсредоточено само върху хора, които работят от разстояние, но продължават да живеят в същия район – като човек, работещ от Сан Франциско, който се установил в Оукланд, или някой, работещ в Ню Йорк, който продължил да работи от дома си в Бруклин. Това премахва значима „клапа за безопасност“, казва Стантън. Ако хората работят от разстояние и установят, че се нуждаят от повече площ, може да се установят на значително по-евтин жилищен пазар, за да задоволят нуждата си.
Но оставането близо до дома може да е предпочитаният път за мнозина, особено ако компаниите искат известен престой в офиса всеки месец. Анализ на San Francisco Chronicle на GPS данни установил, че мнозинството жители на Сан Франциско, които напуснали града по време на пандемията, не са се установили във Флорида или Тексас, а в друг окръг в Северна Калифорния.
Където и да живеят, работещите от разстояние вероятно харчат по-малко за транспорт, отколкото ако пътуваха до работа всеки ден. Но това не е достатъчно, за да компенсира нарасналите жилищни разходи, пишат авторите на изследването. В действителност работещите от дистанция домакинства имат повече превозни средства – може би това показва, че не обичайно печелят повече и често живеят в покрайнините.
Големият въпрос е кой ще покрие допълнителните жилищни разходи за 15 млрд. долара, които служителите ще имат, ако преминат изцяло към работа от вкъщи?
„Точното число, до което стигнахме, е с колко трябва да бъдат компенсирани работещите от разстояние домакинства за допълнителните жилищни разходи, за да са също толкова заможни, както ако бяха в офиса“, казва Стантън. „Това число не казва, че работодателите ще компенсират служителите за нарасналите разходи“, допълва той.
Изследването сочи, че затварянето на физически офис спестява на работодателите пари, които може да бъдат пренасочени към заплати или печалби. Да кажем, че работодателите са избрали заплатите. Да предположим, че средният служител заема 14 кв. м офис площ, „нарасналите жилищни разходи от дистанционната работа ще компенсират около една трета от спестяванията от офис площ“, установяват авторите и допълват, че има вариации в зависимост от това къде се намира офисът.
Работодател от Сан Франциско може да спести 6 хил. долара на служител на година от затварянето на офиса, дори след като увеличи възнаграждението на служителя. Балтимор, Детройт и Форт Уърт са на дъното на класацията с по-малки разлики между разходите за офис и жилищните разходи.
Въпреки че наемите на бизнес имоти намаляват в много градове, все още е твърде рано да се каже дали дългосрочният отказ от офиса може да промени ситуацията в САЩ със заплатите и разходите за жилище.
Освобождаването от офис площи е по-трудно за компании, блокирани в дълги наемни договори, и дори компании като Salesforce, които са оптимисти за работата от вкъщи, не са обявили все още планове да изоставят физическите си недвижими имоти.
Освен това до момента, освен да предлагат бонуси за компенсиране на подобрения по домашния офис, работодателите не показват особен интерес към повишаване на заплатите, за да отразят по-ниските си разходи за офис площи. Редица технологични компании възприемат обратния подход и обявяват намаляване на заплащането на служители, които са избрали да се установят в градове с по-ниски разходи.
Един главен изпълнителен директор, който решил да се откаже от офис площите на компанията си, казал на Стантън, че планира да похарчи спестяванията за големи глезотийки за служителите в скъпи курорти.
„Казах му: Ами, добре“, споделя Стантън. Той предполага, че духът на служителите вероятно би бил подкрепен повече от фонд за домашен офис.
17:30 | 12.09.22 г.