Коронавирусната пандемия може да ускори още повече ръста на цените на жилищата в Европа (или да отложи корекция на цените), тъй като достъпността на жилищните имоти за потребителите с високи доходи на възраст между 25 и 65 години остава висока, сочи доклад на базираната в Германия рейтингова агенция Scope Ratings.
Компанията отбелязва, че ръстът на цените на жилищата на Стария континент се е върнал към дългосрочните тенденции и дори страни, които са отчели известно забавяне или спад на цените в първата фаза на пандемията като Великобритания и Швеция, сега регистрират покачване. Ръстът на цените в някои страни е по-силен от всякога, въпреки че в много от тях отново е наложена блокада, а безработицата расте.
Според Scope сериозността и трайността на пандемията и особено последиците от нея за фалитите и безработицата ще определят как ще се развият цените на жилищата в Европа през 2021 г.
През третото тримесечие на 2020 г. цените на жилищата в Европа са нараснали средно с 1,75% спрямо предходното тримесечие спрямо ръст от 0,63% през второто тримесечие. Средното покачване от 1,4% за деветмесечието на 2020 г. е двойно по-голямо от средния ръст през последното десетилетие.
Страни, които през последното тримесечие не са се вписали в дългосрочната тенденция, сега се връщат в релси. Само Ирландия остава под средните дългосрочни равнища на ръста на цените на жилищата, въпреки че дори тя отчита скок през третото тримесечие за първи път от три тримесечия.
Цените на жилищата изглеждат имунизирани от пандемията въпреки силния натиск, на който е подложена европейската икономика, отбелязват авторите на доклада.
Това се дължи на първо място на ултраниските лихвени проценти. Но пандемията може да засилва търсенето – не само защото хората виждат по-голяма полза да притежават имот по време на принудителната работа от вкъщи, но и защото жилищата може да са станали по-достъпни предвид резкия ръст на спестяванията, пише Scope.
Средните спестявания на домакинствата в ЕС почти са се удвоили (+98%) и са достигнали 23,9% към второто тримесечие на 2020 г., което е най-високото ниво от 1999 г. насам. Спестяванията винаги са били с около 30% по-високи от инвестициите на домакинствата. Сега те са три пъти повече от нивото на инвестициите, сочат данните от доклада.
Авторите му отбелязват, че спестяванията са чувствителни към сериозността на пандемията. По-спокойната ситуация около COVID-19 в началото на третото тримесечие на 2020 г. е довела до спад на спестяванията в повечето европейски страни. Ръстът на заразените през четвъртото тримесечие, задълбочен от регионални или национални блокади, отново е ограничил възможностите за харчене и ще доведе до увеличаване на спестяванията, прогнозира Scope.
Според компанията този цикъл ще продължи през 2021 г. до увеличаването на броя на ваксинираните или до постигането на стаден имунитет, който да позволи нова нормалност, придружена вероятно от продължително харчене през втората част от годината.
Първоначално разходите ще са съсредоточени върху отложени от пандемията покупки в области като потребителски стоки и пътувания. След като бъде задоволена тази нужда, инвестициите в недвижими имоти ще нараснат, прогнозира Scope. Според компанията особено хората на възраст от 25 до 65 години с доходи над средните равнища могат да увеличат спестяванията си и не са толкова изложени на загуба на доходи, породена от пандемията. Тези хора е най-вероятно да използват допълнителните спестявания за трупане на активи.
Данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че предимно младите хора понасят бремето на загубата на доходи заради пандемията. В ЕС най-голям спад на доходите заради загуба на работа изпитват служителите на временни договори на възраст от 16 до 24 години. Загубените доходи при хората на възраст от 16 до 24 години са два пъти по-високи в сравнение с тези във възрастовата група от 25 до 65 години.
Тази разлика се обяснява с големия брой млади хора, които работят в силно засегнати от блокадите заради COVID-19 сектори като хотелиерството, ресторантьорството и търговията на дребно.
Изследването на Евростат показва още, че хората със средни и високи доходи не са толкова засегнати от загуба на работно място. Служителите в сегмента на високите доходи регистрират наполовина по-малки загуби на доходи от хората в групата на ниските доходи. Това се обяснява с по-голямата вероятност служителите с ниски доходи да са по-засегнати от загуба на работно място или да не се възползват от предпазни мрежи като програмите за компенсиране на заплатите.