Ху Дзиндзин стояла пет часа пред изложбена зала за жилищни проекти на августовската жега, гледайки двустаен апартамент на два часа от центъра на Шънджън. Офертната цена от 3,6 млн. юана (550 хил. долара) го превръщала в един от най-достъпните варианти в града, макар че все пак щял да бъде тесен за Ху и баща й таксиметров шофьор. Но те искали да се установят в един от най-недостъпните градове в Китай, пише Bloomberg.
След дълго чакане Ху разбрала, че правилата са се променили – като служител мигрант тя трябва да живее и да плаща данъци в града още три години, преди да може да купи апартамент.
„Веднага се разплаках“, казва 29-годишната Ху, която работи като редактор на видеосъдържание в социална мрежа. „Днес Шънджън иска да привлича квалифицирани служители. Може би нормални хора като мен вече не са от значение за града“, допълва тя.
Опитът на Ху е подобен на представителите на новото поколение мигранти, които трудно намират жилище в Шънджън – китайския отговор на Силициевата долина. Градът, който се превръща от малко рибарско селище в голяма метрополия с около 22 млн. души население за четири десетилетия, привлича работещи младежи, мечтаещи да станат следващия Джак Ма или поне да се присъединят към средната класа.
Традиционно разхлабената политика „хукоу“ на Шънджън, която определя къде в Китай могат да се установяват хората, привлича до 500 хил. нови жители всяка година. Миграцията е от ключово значение за постигането на целта на президента Си Дзинпин за превръщането на Шънджън в технологичен двигател, който да конкурира Запада. Те идват в търсене на работни места в най-големите компании в града – от Huawei Technologies до Tencent Holdings и Ping An Insurance Group, чиято 115-етажна кула се издига в небето над града на отстрещния бряг на реката в Хонконг.
Но бумът води до най-високите цени на имотите и най-ниския процент на жилищна собственост в Китай, което е предупреждение за другите растящи градове в страната. Средната цена на двустайно жилище в града е около 900 хил. долара, докато доходите на човек от населението са едва 20 хил. долара.
С цена на апартаментите, равняваща се на 43,5 пъти средната годишна заплата на местен жител, достъпността на жилищата в Шънджън е съвсем малко по-добра от тази в Хонконг – най-ниската сред 80 големи града, включени в изследване на компанията за недвижими имоти E-House (China) Enterprise Holdings. В резултат на това само една трета от жителите на Шънджън притежават апартамент, под половината от дела им в други големи градове в Китай като Шанхай и по-малко дори от известни с недостъпността си американски технологични хъбове като Сан Франциско и Сиатъл.
Макар китайското правителство да е притеснено, че разликата в богатството на жителите в страната и социалното неравенство може да доведат от размествания на пластовете като в други страни, въпросът е какво да се направи. На по-широко ниво липсата на достъпни жилища в Шънджън е емблематично за неравенството в доходите, което скочи през последните години, след като отварянето на икономиката роди милиардери като Ма, но създава риск за обедняване на още повече хора.
„Ако китайските градове продължават да възприемат този модел на растеж, дискриминирайки хората с по-ниско образование и не особено висока квалификация, това може да се превърне в наистина голям проблем“, коментира Цяо Шътун, доцент по право в Хонконгския университет, който пише за предизвикателствата пред жилищния пазар в Китай. „Това социално неравенство ще се превърне в проблем за Шънджън и за всички останали големи китайски градове“, допълва той.
15:54 | 13.09.22 г.