Изключението Швеция и последиците за продажбите на жилища

33-годишната Айрис Роса, която работи като разработчик във финтех индустрията, решила да се премести със съпруга си от апартамент с площ 45 кв. м на остров Лидингьо, част от Стокхолмския архипелаг, в къща в град Сталархолмен на един час път с кола от центъра на града, пише Financial Times.

„Харесва ни да живеем в Стокхолм, но искахме по-голямо жилище, така че да можем да приемаме роднини и приятели“, споделя тя. Роса е една от многото бивши жители на шведската столица, които са били принудени да направят преоценка на жилищното си положение заради пандемията.

В Стокхолм нямаше блокада като в други големи градове. За разлика от други европейски икономики Швеция отказа да наложи пълна блокада при първата вълна на COVID-19, като вместо това реши да отдаде приоритет на общото здраве на населението и на икономиката.

Барове, ресторанти и училища в столицата останаха отворени. Днес рядко се виждат хора с маски на открито и закрито. Театрите и киносалоните работят макар и с ограничена посещаемост, а офисите продължават да функционират, въпреки че повече хора работят от вкъщи.

„Хората до голяма степен си живеят по същия начин (като преди COVID-19)“, казва брокерът на недвижими имоти Камила Егенбергер. „Хората идват от офис в Берлин и казват, че сякаш поемат глътка чист въздух, това си е същият стар Стокхолм“, допълва тя.

За разлика от Париж и Лондон огледите на имоти в Стокхолм са продължили по време на пандемията. Първоначално пазарът наистина се е забавил, тъй като хората са били притеснени от последиците от вируса върху икономиката.

Ханс-Аке Палмгрен, икономист в Шведския национален борд за жилищни политики, строителство и планиране, казва, че броят на новопостроените апартаменти, резервирани от купувачи, е намалял през април и май. „Но след това се възстанови през юни и продължи да расте през юли и август“, отбелязва той.

Швеция регистрира над 100 хил. потвърдени случаи на COVID-19 и над 5900 починали от началото на пандемията в сравнение с около 35 хил. случая в Дания, 13 хил. във Финландия и 16 хил. в Норвегия.

Икономиката на страната също понесе тежък удар със спад на брутния вътрешен продукт от 8,3% през второто тримесечие спрямо понижение от 7,4% в Дания, 4,5% във Финландия и 2,2% в Норвегия. Във Великобритания брутният вътрешен продукт намаля с 20,4% през второто тримесечие на годината.

Шведската централна банка запази ниски лихвите, а банките продължават да отпускат ипотечни кредити, запазвайки функционирането на имотния пазар, казва Питър Вилман, ръководител на имотните изследвания в Швеция в консултантската компания Savills.

Между април и юни средната цена на жилищата в област Стокхолм е нараснала с 2,7% спрямо предходното тримесечие и с 6% на годишна основа, сочат данни на шведската статистическа служба. Сделките също са се увеличили. През второто тримесечие броят на продадените къщи в шведската столица е скочил с 4,6% спрямо същия период на 2019 г.

Но мрачните икономически показатели и настоящият ръст на случаите на COVID-19 може да предизвикат забавяне на жилищния пазар, а някои експерти определят имотния пазар в Стокхолм като „балон“, който е готов да се спука.

„Досега спадът на трудовия пазар нанася удар на домакинства, от които не се очаква да купуват нови жилища, но ако има забавяне в производството на повече общи блага, това може да засегне по-широк кръг от хора“, казва Палмгрен.

Той допълва, че жилищното строителство е намаляло през 2020 г. от 14 хил. на 11 хил. новопостроени домове, тъй като строителните предприемачи трябва да се справят с по-затегнато кредитиране и очаквано забавяне на пазара.

БВП на страната се очаква да намалее с 3,3% тази година и да се върне на нивата си от 2019 г. едва в края на следващата година, сочат данни на Шведската централна банка. Безработицата през септември достигна 9,2%, като нараства спрямо 8% през май.

„Не знаем как ще се развие икономиката, но смятам, че ще има несигурност сред потребителите. Те няма да искат да купуват“, казва Палмгрен.

През лятото, когато хората не можеха да пътуват в чужбина за ваканцията си, някои жители на Стокхолм са насочили вниманието си към имоти в страната, където да прекарат отпуската си. „Търсенето на летни къщи е огромно“, казва Гьоран Скагхамар Селиндер, брокер на недвижими имоти в компанията Högalidsmäklarna.

38-годишната Ема Хевлунд, специалист по устойчиво развитие, купила лятната си къща от 110 кв. м през април в Йостерлен, слънчева и зелена област с пясъчни плажове в Южна Швеция, за 2,9 млн. шведски крони (около 280 хил. евро).

Тя харесва местната арт сцена, ябълковите дървета и широкото крайбрежие и признава, че притежаването на по-голям имот в провинцията е приятна алтернатива на пътуването в чужбина. „Вместо да отидем в Италия, Испания или Франция ние останахме в Швеция и си правим барбекюта в градината“, казва тя.

За Роса установяването в покрайнините означава да е по-далеч от потенциално заразяване с коронавирус. „Начинът ни на живот ще се промени малко“, отбелязва тя, имайки предвид тихите улици и малкото барове в новия й квартал. „Но в малкия град всичко изглежда по-сигурно“, допълва Роса.