В Хонконг, най-недостъпния жилищен пазар в света, наемите остават космически високи въпреки глобалната пандемия и тежката рецесия и заплашват да се превърнат в нов източник на недоволство след месеци на политически сътресения, пише Bloomberg.
Очаква се икономиката на града да се свие с 8% тази година, а безработицата от около 6% достига близо 15-годишен връх. Въпреки това наемите на жилища остават едни от най-високите в света, въпреки че спаднаха с около 9,2% през август на годишна основа.
Високите наеми в съчетание с ръста на безработицата затрудняват „сините якички“ и хората на ръба на бедността да намират и да задържат дори по-скромни жилищни площи. Жилищното неравенство отдавна е горещ проблем в Хонконг, където десетки хиляди хора живеят в малки апартаменти, в някои случаи толкова миниатюрни, че са наричани къщи-клетки.
Задълбочаването на жилищните проблеми заради пандемията подлага на натиск администрацията на Кари Лам, която не успява да си върне доверието на милиони хора след налагането на закона за национална сигурност, затягащ хватката на Пекин върху града.
В квартал Цим Ша Цуй, където се намират луксозни бутици и бляскави небостъргачи, Херман Вон разказва как пандемията влошава още повече жилищната среда на мнозина. 55-годишният жител на града загубил работата си в компания за доставка на зеленчуци миналата година, когато политическите протести нарушиха бизнеса. Той не успява да намери нова работа по време на пандемията. Вон пътувал от едностаен апартамент в близкия китайски град Шънджън, който наемал срещу 4200 юана (620 долара) на месец, но бил изгонен през април и се озовал на улицата в Хонконг.
Организация с идеална цел му помогнала да кандидатства за държавна субсидия и сега той споделя стая в хостел с площ от 5,5 кв. м за 5000 хонконгски долара (645 щатски долара). В нея се побират две легла, а прозорците трябва да останат затворени заради плъхове и миризми. Въпреки това Вон се опасява, че скоро няма да може да си позволи да живее и в тази стая.
„Можехме да си позволим стаята, само защото туризмът намаля заради пандемията. Страхувам се, че ще трябва да намеря друго място за живот, ако наемите нараснат“, казва Вон. Той смята, че правителството не прави достатъчно за хора в неговото положение, които според него „са изоставени“.
Представител на хонконгското правителство казва, че службата му полага всички усилия да подкрепи бездомниците чрез неправителствени организации, стаи в хостели и задоволяване на други нужди като подстрижка, храна и къпане. Службата за социални помощи също е прибавила мерки, за да разшири подкрепата за безработните по време на пандемията, съобщава правителството.
Доклад на консултантската компания CBRE установи, че Хонконг е най-скъпото място за закупуване на имот в света. Средните месечни наеми в града го нареждат на трето място сред най-скъпите наемни пазари след Ню Йорк и Абу Даби.
По данни на CBRE наемите в Хонконг са били със 7% под равнището в Ню Йорк миналата година, но са по-недостъпни, защото средните доходи на жителите на Хонконг са едва 35% от тези на нюйоркчаните. Абу Даби е на предно място в класацията заради чужденците, които плащат високи наеми за големи домове, въпреки че местните жители се възползват от субсидирани от държавата жилища.
В Хонконг броят на „спящите на улицата“, подкрепени от неправителствени организации, е нараснал до 1423 през периода от април 2019 до март 2020 г. спрямо 1297 предходата година, съобщава говорител на Службата за социални помощи. Тук влизат хората, подпомагани от организации с идеална цел, но не всички жители без дом в Хонконг.
Въпреки че бездомното население на града изглежда малко в сравнение с Ню Йорк или Сан Франциско, то не отразява хората, живеещи в „нечовешки“ пространства, които не са безопасни, казва Джеф Ротмайер, основател на неправителствената организация ImpactHK, която осигурява подслон и храна на бездомници.
„Истината е, че има стотици хиляди хора, живеещи в пространства под 10 кв. м, жилища-ковчези, жилища-клетки, маломерни апартаменти“, казва Ротмайер. Положението се е влошило по време на пандемията и всеки ден той вижда нови лица, включително млади хора, които се събират на покриви, в тунели, под мостове, защото нямат жилищна площ.
Правителството в Хонконг не прави достатъчно, за да помогне на наемателите в сравнение с други големи градове. В САЩ Центърът за контрол и превенция на заболяванията временно спря принудителното извеждане от дома, за да предотврати разпространението на COVID-19, а в Лондон кметът призовава за двегодишно замразяване на наемите в столицата.
Ситуацията с бездомниците в Хонконг се влошава по време на коронавирусната пандемия, тъй като служителите с ниски доходи – от чистачи до служители в ресторанти, губят работата си, казва Наг Вай Тун от Society for Community Organization.
Макар че се предоставят субсидии на бизнеса, не се полагат толкова усилия за бездомниците, много от които трябва да се записват в списък с чакащи за хостели, а наемите на стаи в хостелите растат. „Те се чувстват безпомощни и безнадеждни“, казва Тун. Степента на усвояване на стаите в хостели достига около 80%, казва представител на правителството.
Изследване на Society for Community Organization установява, че 36,5% от 104 анкетирани са заявили, че са станали бездомници тази година.
Жилищната среда за някои от вече бездомните хора в Хонконг също се влошават. Някои от живеещите в заведения на McDonald’s, т. нар. „McБежанци“, са загубили подслона си, тъй като правилата за социално дистанциране ограничават часовете в заведения за хранене. Това тласка много от тях към улицата.
50-годишната Фун, която е бивша сервитьорка в ресторант и разкрива само фамилията си, защото не иска близките и приятелите й да я разпознаят, е безработна от няколко месеца, след като китайският ресторант, в който работела, затворил врати заради пандемията. Тя живее под наем в апартамент от 8,3 кв. м и плаща около 4000 хонконгски долара на месец.
Но може да не е в състояние да продължи да живее в апартамента, тъй като спестяванията й ще свършат без работа. „Животът е тежък, ако нямаш собствено жилище. Трудно се намира работа, а наемите са много високи“, казва тя.