Когато бил завършен за Летните олимпийски игри през 2012 г., жилищният комплекс на Лисия Юзва в Източен Лондон бил определен като пример за зелен проект и енергийна ефективност. 2880-те жилища, комбинация от апартаменти и градски къщи, имали прозорци от пода до тавана, много изолация и екологични системи за отопление, които използвали отпадъчна топлина от близка електроцентрала, захранвана с биомаса и газ. Те били проектирани за студените зими във Великобритания, като улавяли топлина, за да намалят сметките за енергия, пише Bloomberg.
Това, което проектантите на Queen Elizabeth Olympic Park не взели предвид, бил стабилният ръст на средните температури. И десетте най-горещи години във Великобритания от началото на воденето на статистика през 1882 г. се случили през последните 18 години, сочат данни на Британската метеорологична служба. В апартамента на Юзва няма климатик и през летните месеци там става непоносимо горещо. Когато преди четири години родила дъщеря с остра жълтеница, тя била изправена пред дилема – да държи завесите отворени, за да влиза слънчева светлина и да достига до кожата на бебето и да помага за по-бързото й оздравяване или да ги затваря, за да бъде по-прохладно в апартамента. В някои от най-горещите дни тя дори не можела да остане в жилището с бебето, споделя Юзва. „За нас е ужасно да е толкова горещо, но за детето е опасно“, казва тя.
Жилищата в северноевропейските страни, включително Великобритания и Германия, от дълго време се строят с една-единствена цел – да е топло на хората през зимата. Климатици не се включват почти никога, защото лятото е прохладно. Климатичните промени обаче объркват сметките.
Смята се, че вече 20% от жилищата във Великобритания се пренагряват през лятото, което означава, че температурата вътре надхвърля 28 градуса по Целзий повече от 1% от времето, в което площта се обитава, или 26 градуса по Целзий в спалните. Сега когато хората са блокирани у дома, заради разпоредбите за овладяване на COVID-19, още много жители ще попаднат в тази категория. След Олимпийските игри температурата в Лондон достига средно 23,3 градуса по Целзий, което е скок спрямо 21,6 градуса по Целзий от 1961 до 1990 г. До 2050 г. Лондон може да преживява горещи вълни всяко лято с температури, надхвърлящи 28 градуса по Целзий през три или повече последователни дни, сочат прогнози на правителството.
Претоплянето може да има дълбоки последици за здравето и благосъстоянието и е особено опасно за уязвими групи като бебета и възрастните хора. Крайно високите температури може да предизвикат топлинен удар, спиране на органи, а понякога и смърт. Дори при здравите хора те може да станат причина за недоспиване, което на свой ред да доведе до умора и инциденти. 3% от брутния вътрешен продукт на Великобритания се губят заради недостиг на сън, сочи изследване на организацията Rand Corp.
Проблемът с горещите жилища е особено нежелана последица от по-строгите изисквания за енергийна ефективност на сградите. След петролната криза през 70-те години на миналия век компаниите за жилищно строителство на Острова започнаха да съсредоточават повече вниманието си върху превръщането на домовете в херметически затворени, запечатвайки ги, за да спрат загубата на топлина. Това означаваше преустройство на стари сгради и силна изолация на новите.
Но с нарастването на температурите експертите разбраха, че запечатването на сградите има и негативи – намаляване на притока на въздух. Това е особен проблем в градове, където по-нови сгради имат фиксирани, запечатани прозорци. Освен това бетонът навън абсорбира горещината през деня и я излъчва през нощта, явлението е известно като ефекта на градския топлинен остров. „Изолация без промяна на вентилацията може да има някои катастрофални последици“, коментира Джулия Кинг, заместник председател на Комисията по климатични промени към британския парламент.
21:45 | 12.09.22 г.