Преди две години Бил Ли, собственик на кафене в Шънджън, получил необичайно предложение. Приятелят му, агент за недвижими имоти, го представил на жена, която нямала местно хукоу – форма на документ за самоличност от съществено значение за всеки човек, надяващ се да купи имот в града. Тя искала да плати 30 хил. юана (4300 долара), за да се омъжи за човек, който притежава такъв документ, пише Financial Times.
„Започнах да осъзнавам, че да си купиш къща в Шънджън е толкова доходоносно, че хората са готови дори да сключат фалшив брак“, споделя той.
Ли се съгласил с брака и година по-късно, след като взел пари на заем от банки и финансови компании, купил собствен имот.
„За същите пари, с които мога да отворя кафене, може би бих могъл да печеля много повече. Цените вече са високи, но със сигурност има още накъде да растат“, казва Ли.
Дори в страна, в която непрекъснато нарастващата средна класа стимулира манията за жилище, Шънджън изпъква. Цените на жилищни сгради „втора ръка“ са нараснали със 78% от 2015 г. насам, повече от всеки друг голям град в Китай, а цените на новите жилища са скочили с 56%.
Шънджън се възползва от статута си на водещ технологичен град в Китай, както и от недостига на земя. Но той също така е въплъщение на аспект от жилищния пазар в страната, който се проявява едва напоследък – устойчивостта му към коронавирусната пандемия.
Официални данни от 70 от най-големите китайски градове показват, че цените на жилищата отново растат през юли макар и с по-бавен темп, отколкото през юни. Цените на новите жилища в Китай са нагоре с 4,8% спрямо същия период на миналата година, според изчисления на Ройтерс на база данните на Китайската статистическа служба, а в Шънджън те са се увеличили с 5,9%.
„В глобален план имотните пазари се забавят, но за Китай продължаваме да виждаме стабилен растеж“, коментира Мартин Вон от консултантската компания Knight Frank, която прогнозира, че цените в най-големите градове в Китай ще нараснат с 3% до 5% тази година.
„Всички все още опитват да купуват, ако имат такава възможност. Това е основният механизъм на имотния пазар в Китай“, допълва той.
Вон посочва дългосрочната подкрепа на правителството за цените на жилищата в страната, включително всеобхватни политики за насърчаване на урбанизацията.
Бизнесменът Майкъл Ван казва, че е най-богатият човек в селото си в Южен Китай, където притежава няколко завода Миналата година в очакване на официална подкрепа той купил два имота „на зелено“ в Шънджън за 95 хил. юана (11 636 евро) на кв. м. Това лято правителството обяви поредица от мерки за превръщането на Шънджън в град-модел. Сега цената на апартаментите му е нараснала над два пъти, въпреки че строителството все още не е завършено, казва Ван.
„По-доходоносно е да спекулираш на пазара на недвижими имоти, отколкото да се занимаваш с наркотици, отбелязва той. „Имотният пазар в Шънджън ще постигне бум, когато държавата иска той да расте и ще се разколебае, когато държавата иска да го разколебае“, допълва Ван.
Според него правителството е най-големият бенефициент в сектора чрез продажби на земя и данъчно облагане. Строителството е важна част от заетостта в Китай, а инвестициите в недвижими имоти и инфраструктура растат тази година.
Смекчените условия за кредитиране, които бяха облекчени допълнително в резултат на коронавируса, също подкрепят цените. Брокери на недвижими имоти в Шънджън казват, че е обичайно покупките да бъдат подкрепени с потребителски кредити или кредитни карти.
Има признаци, че други политики, насочени към смекчаване на последиците от коронавируса, подкрепят цените на имотите. Хъ Шусин, брокер на недвижими имоти в града, казва, че е помогнала на клиентите си да кандидатстват за бизнес заеми, предназначени конкретно за предприемачи по време на кризата. Те можели да заемат над 2 млн. юана от банката чрез куха компания за закупуване на имоти.
Рисковете от непрекъснато растящите цени отдавна са признати на национално ниво. Китайският президент Си Дзинпин заяви през 2017 г., че къщите трябва да са за живеене, а не за спекулации.
Строги мерки за охлаждане на пазара бяха въведени в Шънджън миналия месец, където местните власти обявиха, че купувачите трябва да притежават хукоу от три години и да са плащали данъци за три години в града преди закупуването на къща. Те също така ограничиха покупките на разведени хора, ако двойката вече притежава два или повече имота.
Тези политики имаха ефект, но цените продължават да растат, казват брокери и банкери. Трайното търсене на имоти и акции се запазва на национално ниво, като и в двата случая то е стимулирано от кредити и вяра в държавната подкрепа. То също така контрастира с осезаемия спад на разходите за покупки на дребно в Китай тази година, който се запази през юли.
За Ли, който купил имот преди коронавируса, спадът на потреблението индиректно вреди на инвестицията му в имота. Неговото кафене пострадало силно от пандемията и той не успял да изплати няколкото кредита, които взел, за да го купи.
Ли спрял да се храни в ресторанти, за да спести пари, но в крайна сметка бил принуден да продаде имота евтино, за да изчисти дълговете си. „Не изкарвах никакви пари. Не живеех като нормален човек“, казва той.