Ерве Мартел тъкмо започнал да достига до разгневени клиенти, за да си възвърне бизнеса след края на осакатяваща стачка на пристанището му през януари, когато пандемията достигна френските брегове, а глобалната търговия падна от висока скала, пише Bloomberg.
Оттогава главният изпълнителен директор на пристанище Марсилия-Фос полага усилия да си върне загубената територия, но това се оказва предизвикателство.
„Сега плаваме, докъдето ни стига погледът, само с краткосрочна видимост“, казва той.
Двете най-големи пристанища във Франция – Марсилия на Средиземно море и Хавър при вливането на река Сена Ла Манш, се представят по-зле, отколкото други пристанища в региона, които колективно са отговорни за морска търговия на стойност над 1,8 трлн. евро на година. Макар че пандемията нанесе тежък удар на глобалните пристанища, за френските тя последва парализиращи стачки, които тласнаха клиенти като Mediterranean Shipping към конкуренти.
Двете пристанища вече бяха единствените сред десетте най-големи в континенталната част на Европа, които регистрираха спад на обработените стоки през последните десет години, сочат данни на Евростат. Неуспехът им да се отърсят от репутацията на стачки на служители и неефективност наред с паленето на гуми и блокирането на пътища от работници на доковете през декември и януари като протест срещу пенсионните реформи усложняват усилията за съживяване.
„Навлизането в коронавирусната криза след поредица от стачки не беше от особена полза. Възстановяването от стачките просто не се беше случило“, коментира Елеанор Адлан, старши анализатор за пристанищата и терминалите в консултантската компания Drewry.
Двойни щети
След като европейските пристанища започнаха да публикуват данни за трафика си през първото полугодие, комбинираните щети от стачките и коронавируса за френските пристанища стават ясни – обработеният тонаж от пристанищата на река Сена, включително Хавър, е спаднал с 19% спрямо спад от 4,9% и 9,1% за северните конкуренти Антверпен и Ротердам.
При контейнеровозите, стандартен инструмент за глобална търговия, спадът пред първото полугодие е още по-изразен за френските пристанища. Трафикът е намалял с 29% в Хавър и 17% в Марсилия. Антверпен обяви ръст от 0,4%, а Ротердам записа спад от 7%. Италианският конкурент на Марсилия, Геноа, отбеляза понижение от 11%.
Международната търговия със стоки може да намалее с 20 на сто през 2020 г. заради пандемията, след като се сви с 27% през второто тримесечие, прогнозира Конференцията по търговия и развитие към ООН през юни.
Недоволни клиенти
Френските пристанища имат допълнителен проблем с недоволните клиенти. Над 40% от компаниите, използващи френски пристанища за транспортиране на стоки, са били недоволни от Марсилия и Хавър, сочат данни от допитване на Eurogroup Consulting от януари и февруари, публикувано през юни.
Недоволството отразява гнева от стачките на работниците, казва директорът на Eurogroup Ромен Бинар. По-малкото френско пристанище Дюнкерк продължи да работи по време на стачките и е получило нула негативни оценки.
Стачките, свързани с по-широкото недоволство в страната от пенсионните реформи, се случиха след като през 2008 г. Франция реформира начина на структуриране на пристанищата си, като приватизира обработването на товари и превърна пристанищните компании в собственици, а не оператори.
Реформите направиха френските пристанища по-конкурентни, като ги сближи с европейските конкуренти, както и с Барселона и Геноа, казва Тео Нотебум, преподавател по морска икономика в университета в Антверпен. След това стачките на работниците през декември и януари в Марсилия и Хавър възобновиха недоверието към надеждността им.
„Корабните компании ще гледат в дългосрочен план и в случай на съмнения ще има тенденция за консолидиране в големите хъбове, които имат по-малко проблеми и за използване на френските пристанища като второстепенни. Стачка не помага за изкачването на пристанището в класациите“, допълва Нотебум.
Надежди за съживяване
Стачкуващите докери „се простреляха в крака“, жертвайки пристанището за кауза извън контрола им, казва Мартел. Натискането на спирачките на нарастващия трафик може да е попречило и на създаването на нови работни места. Ръст с 1 млн. тона на товарите, преминаващи през пристанището създава средно 300 допълнителни работни места, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Бизнесът е започнал да се възстановява от края на юни, казва главният изпълнителен директор и допълва, че най-голямото му притеснение сега е от нов ръст на заразените с вируса. Хавър също регистрира повишение на трафика от средата на юни и пристанището цели да се върне към обемите от 2019 г. догодина, съобщава Лоран Фолоп, търговски директор на компанията Haropa, която управлява пристанището в Хавър.
Пристанищата отговарят на забавянето зарази вируса с отстъпки, отмяна на наказателните плащания за паркирани коли или товари и отлагането на имотни такси. Марсилия планира да намали тарифите с 50% от септември, а Хавър предлага двегодишна отстъпка за новия корабен бизнес.
Жестовете на добра воля могат да помогнат на пристанищата да си възвърнат пазарен дял, тъй като френските корабни компании са „обичайно доста лоялни“ към националните пристанища, казва Адланд. Но по-ниските пристанищни разходи няма да стимулират търсенето, което остава несигурно на фона на пандемията, допълва тя.
Същевременно най-големите френски пристанища все пак имат някои козове, смята Нотебум. Марсилия-Фос има пространство за разширяване за разлика от конкурентите Генуа и Барселона, които са обградени от града, планини и морето. Haropa работи за развитието на стратегия за транспортните коридори, свързваща Хавър с Париж, второто по големина вътрешно пристанище в Европа.
Хавър запазва петгодишен план за инвестиране на 500 млн. евро за подобрения на пристанището, включително засилване на връзките с железопътни линии и вътрешни пристанища. Според Фолоп през идните десет години Хавър ще увеличи транспортните потоци към вътрешността, географската зона, обслужвана от пристанището.
Пристанището в Марсилия също се придържа към плана си да инвестира 57 млн. евро през 2020 г., включително за разширяване на капацитета на терминалите си за контейнеровози и подобряване на жп свързаността, макар че Мартел прогнозира значителен спад на продажбите тази година.
„Сега искам това, което имаме днес – обединена пристанищна общност, която работи за възстановяване на доверието на клиентите си. Забравете катастрофалното полугодие между стачките и кризата с COVID и гледайте напред“, казва той.
11:01 | 14.09.22 г.