С развитието на коронавирусната пандемия купувачите побързаха да се презапасят със стоки в подготовката си за блокадите и предстоящата несигурност.
По време на трескавото пазаруване тоалетната хартия бързо се превърна в международна емблема на по-широкия недостиг на стоки по рафтовете в супермаркетите. Кадри по телевизията и в социалните мрежи на хора, надпреварващи се да купуват стоката, само подсилиха търсенето на скромната тоалетна хартия, пише консултантската компания JLL.
Но след като бяха показани складове, пълни с тоалетна хартия, последва объркване. „Предизвикателството с тоалетната хартия не означаваше невъзможност за достатъчно производство на продукта, а съмнение в способността той да бъде доставен там, където е необходим“, коментира Джейми Гуера, ръководител на индустриалните и логистични имоти в JLL Австралия.
Недостигът на тоалетна хартия привидно беше навсякъде. В Хонконг тълпи от хора щурмуваха магазин за 600 рула. Снимки с празни рафтове в супермаркети в Сингапур, Великобритания и САЩ бяха споделяни в цял свят.
Австралия беше сред страните с най-трескаво пазаруване на продукта. Големи супермаркети продаваха за един ден количества тоалетна хартия, които обикновено продават за седмица. Сайтът за електронна търговия с тоалетна хартия Who Gives a Crap отчете близо 1000% ръст на продажбите.
Докато потребителите се притесняват, експерти по логистика мислят как трябва да се промени системата, която доставя стоки от първа необходимост до потребителите. Идеите варират от промяна на времето за доставка до по-гъвкави наемни договори и децентрализиране на разпределителните центрове.
Разпределителният център
Пандемията е увеличила четирикратно обичайните нива на дейността в логистичния сектор, тъй като се увеличава производството не само на тоалетна хартия, но и на други търсени стоки като храни и медицински консумативи.
Разпределителните центрове – складове със стратегическо разположение, където се стоварват произведените във фабриките стоки и след това се доставят до супермаркети, са основата на тази дейност. Но тъй като много от тях работят над възможностите си, се договарят площи за краткосрочно ползване, особено в райони, където бизнесът се забавя.
В Австралия универсалният магазин Kmart превърна три от магазините си в разпределителни центрове или „тъмни магазини“, които ще бъдат затворени за посещения, но ще работят за изпълнение на онлайн поръчки, за да отговорят на новото търсене. Гъвкавостта вероятно ще достигне нови нива, казва Гуера.
„Предизвикателството пред собствениците ще бъде фактът, че гъвкавостта не е обичайна, тъй като начинът на финансиране е структуриран, както и всичко останало, свързано със стойността на активите и възвръщаемостта за акционерите. Но наблюдаваме все по-голяма гъвкавост и растящата институционална собственост на индустриални имоти ще я увеличава още повече“, отбелязва той.
Гъвкавостта обаче трябва да се пренесе и към ТИР-овете, които са важна брънка в логистичната верига. В Австралия те доставят 76% от товарите, сочат данни на Australian Trucking Association.
Снабдителни вериги и производство
Пандемията разкрива и силната зависимост от Китай за пакетиране и компоненти на продуктите. Свитото производство в азиатската страна заради вируса предизвика значителни последици, казва Гуера.
„Сега се задават въпроси за точния баланс между вътрешно и външно производство и нива на безопасност на стоките. Пандемията ни свари особено неподготвени за изключително важни консумативи като маски, дезинфектанти за ръце и лекарства“, допълва той.
Складирането на повече стоки близо до големи градове ще бъде стратегия, набираща популярност. За компаниите, които опитват да направят снабдителните си вериги по-устойчиви, от основно значение ще бъде конкурентоспособността, казва Алън Фридман, управляващ директор на консултантската компания DC Work.
„Тъй като търсенето от потребителите на растящ набор от стоки отново расте при все по-ниски цени, компаниите с устойчиви снабдителни вериги ще бъдат подложени на значителен ценови натиск от тези без вградена устойчивост“, казва Фридман.
„Истинският въпрос е колко време потребителите ще усещат въздействието на COVID-19 и дали ще искат да платят по-висока цена за стоките си в дългосрочен план“, допълва той.
10:20 | 14.09.22 г.