Преди десет години технологията на 3D принтирането, при която предмети се изграждат слой по слой от материали като метали, стъкло, пластмаса и компоненти, беше смятана за полезна главно при производството на малки, сложни предмети и компоненти. Сега обаче, когато принтерите стават все по-големи, се откриват нови възможности, пише Financial Times.
Изданието съобщи миналата седмица, че съоснователят на Uber Травис Каланик е подкрепил стартиращата компания Habitas, която използва технологията на 3D принтирането в строителството на хотелите си. Развитието на контролирани от компютри „принтери“, които могат да произвеждат структури бързо и евтино, може да промени строителството.
Това може да изглежда по-прозаично в сравнение с някои по-сложни очаквани приложения на 3D принтирането през идните десетилетия – от създаването на човешки органи от нулата до преработката на материали от астероиди в космически заводи за продукти, предназначени за употреба на Земята. Но усилията за използване на технологията за жилищно строителство се развива от няколко години и подобни сгради вече се изграждат в страни като Китай, Русия и САЩ.
Хотелите на Habitas са нова вариация на класическите техники за сглобяеми къщи. Но 3D принтерите вече могат да произвеждат домове. Машина, създадена от американския стартъп Icon, е висока над три метра и тежи над 1700 кг. Компанията работи с група с идеална цел за създаването на 3D принтирани домове, предназначени конкретно за развиващия се свят. Жилища с площ между 55 и 75 кв. м могат да бъдат „принтирани“ за по-малко от 24 часа за сумата от 4 хил. долара.
Строителните компании вероятно не изгарят от желание да се откажат от инструментите и да възприемат принтерите. Но придобивките може да са привлекателни. По-широкото използване на подобна технология открива възможности за намаляване на времето за строителство и изискваната човешка сила.
Производството на градински навес, оранжерия или дори цяла къща може да се сведе до натискането на един бутон, намалявайки усилията и потенциалните травми. Бързото строителство може да е от полза в райони, връхлетени от природни бедствия, въпреки че то ще изисква здрави машини и непрекъснато снабдяване с енергия.
Също толкова привлекателна е лекотата, с която сградите могат да бъдат проектирани, а успешните модели – да бъдат споделяни в интернет. Повечето експерименти с 3D принтирани къщи до момента са свързани с едноетажни сгради, но растящото им възприемане може да промени това.
Използването на 3D принтирана архитектура може да намали и вредните емисии от редица източници. Производството на части на място с местни ресурси вместо доставянето им ще намали зависимостта от глобалните снабдителни вериги. Прецизността на 3D принтирането може да ограничи пилеенето на ресурси. Необходими са обаче още изследвания, за да се установи дали 3D принтирането на къщи в индустриални мащаби е по-енергийно ефективно от съществуващите методи.
Както при всяка нова технология първата стъпка е да бъдат убедени регулаторите, че 3D принтираните къщи са безопасни. Инцидент, предизвикан от използван строителен материал – повреден принтер или съмнителни проекти, може да подкопае доверието на законодателите и на обществото. Гарантирането, че жилищата са ефективни от гледна точка на разходите в голям мащаб ще бъде следващото предизвикателство – малцина биха си купили имот само заради иновативното строителство.
Преминаването към построен от машина дом може да звучи като научна фантастика. Но технологиите вече промениха живота ни по начин, който доскоро щеше да изглежда фантастичен – помислете за „умните домове“, управлявани с телефона, множеството преносими устройства и гласови асистенти. Предвид необходимостта от безопасни, достъпни и устойчиви жилища в развиващите се страни и недостига на домове в развити икономики ерата на принтираните къщи може би не е толкова далеч.