Идва ли революцията на дървените небостъргачи?

Заобиколен от земеделска земя и с население под 10 хил. души, норвежкият град Брумундал може да изглежда като необичайно място за небостъргач с рекордна височина.

Но кулата Мйос, която се издига над съседното едноименно езеро, на повече от 100 км северно от Осло, стана най-високата дървена сграда в света със своите 85,4 метра след откриването си миналата година, пише CNN.

18-етажната структура се състои от апартаменти, офиси и хотел, неречен уместно Wood Hotel. Освен че постави малкия град на световната карта, небостъргачът е още едно доказателство, че дървесината може да се превърне в устойчива алтернатива на бетона и стоманата.

„За да привлечете вниманието, трябва да строите нависоко“, казва Йостен Елгсаас, партньор в архитектурното студио Voll Arkitekter, което стои зад рекордната кула.

„А когато имате най-високата дървена сграда в света, всички казват: Уау, това в Норвегия ли се случва?“, споделя Елгсаас. „Хората се интересуват, а това е най-важната част от тази сграда – да покаже, че това е възможно и да вдъхнови други хора да направят същото“, допълва той.

Рекордната сграда е била построена благодарение на специална слоеста дървесина (CLT). Строящите се по този начин дървени кули някога бяха запазена марка на концептуални проектанти. Но благодарение на промените в строителните регулации и изменящото се отношение към материала те бързо се превръщат в реалност.

Няколко нови високи дървени сгради трябва да започнат да се строят или да бъдат открити през 2020 г. Проектът със смесени функции HoHo Vienna, който е само с 1,5 м по-нисък от Мйос, неотдавна отвори врати в Австрия. Но докато Европа по традиция е на водеща позиция в сегмента, Северна Америка бързо наваксва изоставането.

Във Ванкувър, където вече се намира 53-метрово дървено студентско общежитие, архитектът Шигеру Бан е проектирал „хибриден“ жилищен комплекс, включващ стоманена и бетонна основа с дървена рамка. Той ще бъде открит тази година. В същото време в Милуоки, щата Уисконсин, работата по 72,5-метрова дървена жилищна сграда трябва да започне през юни.

Климатична икономика

Защитниците на дървесината казват, че в сравнение със съществуващите алтернативи тези кули се строят по-бързо, по-устойчиви са и може би изненадващо са по-безопасни в случай на пожар. Но вероятно заслугите му за опазването на околната среда обяснява растящата популярност на дървото през последните години.

Строителството и управлението на сгради съставлява 40% от потреблението на енергия в света и приблизително една трета от въглеродните емисии. Но докато бетонът отделя огромно количество въглерод, дърветата го абсорбират. Ако след това дърветата бъдат превърнати в слоеста дървесина, въглеродът се задържа вътре, вместо да се връща в атмосферата, когато дървото умре. Според различни изследвания 1 куб. м дървесина може да съхранява над един тон въглероден диоксид.

Компанията, която стои зад изграждането на жилищния комплекс в Милуоки например, твърди, че използването на дървесина е равносилно на изваждането на 2100 коли от движение.

„Дърветата съхраняват въглерод, така че ако ги използвате на точната им възраст, когато не могат да абсорбират много повече или да растат повече, това е добро решение за използването им като строителен материал“, казва Елгсаас. Той допълва, че ако сградите са проектирани с идеята да съществуват дълго време, те могат да държат въглерода далеч от атмосферата поколения наред. „Ако е направено точно, това удължава живота на дърветата със 100-200 години“, допълва Елгсаас.

Какви са разходите?

Слоестата дървесина е използвана за строителството на ниски сгради в европейски страни като Германия и Австрия от 90-те години на миналия век, а ползите за екологията от използването на дървесина са известни отдавна. Защо тогава интересът се увеличи през последно време?

Според Майкъл Грийн, който е отдавнашен защитник и проектант на дървени сгради, точно сега има много причини за това. Но от 2013 г. насам, когато той прогнозира, че идва революция на дървените конструкции, има една особено значима промяна – разходите.

С увеличаването на популярността на слоестата дървесина се строят все повече заводи за обработването й, а мащабните икономии намаляват цените. Разходите за слоеста дървесина са намалели през последните години и сега са равни на традиционните материали, казва Грийн. Елгсаас също твърди, че строителната компания зад кулата Мйос в Норвегия е установила, че крайната цена е „почти същата“ като при стоманена и бетонна алтернатива.

Учени от университета в Нов Южен Уелс, Австралия, завършили неотдавна 18-месечно изследване, за целите на което сравнили висока дървена сграда с подобна конструкция от бетон и стомана. Според доц. Филип Олдфийлд от строителния факултет към университета било установено, че производството на дървени сгради остава малко по-скъпо от гледна точка на материални разходи.

Но от друга страна могат да се направят спестявания, казва той. Най-вече възможността за фабрично производство на дървени компоненти означава, че други строителни разходи може да намалеят. „Ако можете да построите и откриете сградата по-бързо, нямате нужда от заем с дълъг срок и можете да си върнете инвестицията по-скоро“, казва Олдфийл.

Според Грийн истинската повратна точка ще дойде не когато дървесината е просто евтина, а когато стане по-евтина от други материали. „Все още не сме достигнали този етап. А искаме дървесината да е по-евтина, защото в крайна сметка това ръководи цялата индустрия – най-евтиното решение“, казва той.