Коли и автобуси профучават, докато Зафар стои замръзнал на място с документи под ръка, гледайки разтревожено към жилищна сграда на една от най-натоварените улици в Барселона. Активисти от националната асоциация Stop Desahucios, която се бори за жилищни права, започват да се събират пред сградата в опит да предотвратят изгонването на бащата на четири деца и семейството му същия ден, пише Ройтерс.
„Собственикът е ей там и чакам да видя какво ще се случи, живеем тук от пет години“, казва, поемайки дълбоко дъх, Зафар, който не разкрива цялото си име.
Хиляди семейства в Испания са изгонвани от дома си всеки месец, тъй като комбинацията от свръхтуризъм, растяща имиграция и градско население тласкат нагоре цените на жилищата и много наематели не могат да си позволят да плащат наема, казват активисти, защитаващи жилищните права.
Докато местни активисти призовават правителството за решения, групи като Stop Desahucios (“Спрете принудителните извеждания”) намират начини да помогнат на хората да задържат дома си, а някои от тях сравняват положението с бежанска криза.
„Жилищната криза в Испания е сравнима с положението в не толкова развити страни, където голям брой хора са принудени да напуснат жилището си“, казва Санти Мас де Ксаксас, говорител на Платформата на ипотечните жертви (ПИЖ), която управлява „Спрете принудителните извеждания“.
Средните цени на наемите в Барселона са нараснали с една трета през последните пет години, показват данни на Градския съвет. Само в богатата област Каталуния са регистрирани около 13 900 случая на принудително извеждане на хора от дома им през 2018 г. Това е с близо 5% повече спрямо предходната година.
Проблемът привлече вниманието на чуждестранните медии през октомври 2019 г., когато ООН осъди испанското правителство заради участието му в принудителното извеждане на Марибел Вивиана Лопес Албан и шестте й деца от апартамента им в Мадрид.
В жалбата, която Албан е подала пред ООН, самотната майка посочва, че се оказало, че човекът, представящ се за собственик на жилището, не бил законният му притежател, така че тя спряла да плаща наем. Когато банката, действителен собственик на имота, разбрала, че тя живее там, започнала процедура по принудителното й извеждане. Тя започнала постъпки по кандидатстване за социално жилище, но искането й било отхвърлено, тъй като човек, обитаващ незаконно даден имот, няма право на такова жилище, става ясно от жалбата.
В отговор по случая Комитетът за икономически, социални и културни права към ООН постановява, че правителството е нарушило правото на семейството на жилище и не се е съобразило с неговата уязвимост.
Испания трябва да създаде правна рамка, за да „предотврати сходни нарушения в бъдеще“, посочва ООН в комюнике и нарежда на правителството да обезщети Албан.
Зафар не е имал същия късмет. След напрегнати преговори със собственика на жилището му, с активисти за жилищни права, социални работници и представители на съда и на градския съвет той и семейството му получили нареждане да напуснат дома си.
11:38 | 14.09.22 г.