Дори Китай не може да разреши кризата си с достъпни жилища.
Когато Пекин въведе тавани върху цените за близо две трети от апартаментите в края на 2016 г. в рамките на програма за осигуряване на жилища за милиони граждани от средната класа, в околностите на града започнаха да изникват множество евтини жилища. Три години по-късно тесните, некачествени домове, които са отдалечени от всяка точка на китайската столица, стоят почти празни.
Това е неловка реалност за властите в големия град, които въведоха строги ограничения за жилищата, за да понижат цените след скока им с близо 30% през 12-те месеца до септември 2016 г.
Оттогава около 60% от продадените терени на строителни компании в Пекин са съпътствани с определени условия. След построяването им апартаментите не трябва да бъдат продавани над определена цена, а 70% от жилищата трябва да са по-малки от 90 кв. м (около една трета от площта на тенис корт). Освен това купувачите нямат право да продават имота в рамките на осем години.
Малко ръководители в света разполагат с инструментите за толкова детайлни решения.
Градове в цял свят – от Сидни и Сингапур до Берлин и Ню Йорк, се борят да осигурят достъпни жилища, особено за купувачи с по-ниски и средни доходи, като изпробват различни мерки. Някои правителства налагат допълнителни данъци за чуждестранните купувачи, възприемат контрол върху наемите или дългосрочното им замразяване, за да защитят наемателите и да овладеят бързо растящите цени.
За сметка на това китайското правителство разполага с множество лостове, затова погрешните преценки на Пекин са още по-озадачаващи. С политиката за ограничаване на цените за първи път в 30-годишната история на жилищния пазар в страната (жилищната собственост е узаконена едва през 1998 г.) властите прибегнаха до контрол върху цените на апартаментите, още преди да са построени.
„За всички беше шокиращо колко бавно се продават тези проекти“, казва Джан Дауей, директор на отдел „Изследвания“ в консултантската компания Centaline Group в Пекин.
В края на 2016 г. средното жилище в квартал Мънтоугоу в западната част на Пекин струва почти два пъти повече от имот в град Джърси, щата Ню Джърси, от гледна точка на цена на квадратен метър. Пекин беше поставен на трето място сред най-скъпите градове в света от Oxford Economics.
По-евтини апартаменти, с около 20% по-ниска цена, ще се продават като топъл хляб, смятаха предприемачи и градските власти.
Когато първите апартаменти по програмата започнаха да излизат на пазара в средата на миналата година, някои собственици на проекти дори не положиха усилия да ги рекламират, тъй като смятаха, че търсенето ще е твърде голямо и апартаментите ще се продадат от само себе си.
Действително първоначално имаше засилен интерес, но след това той отслабна. Купувачите бяха ужасени от качеството – някои жилища бяха предавани на циментова замазка, бъдещите им обитатели трябваше сами да осигурят довършването, а в някои случаи и прокарването на електричество.
Много от имотите се намират в покрайнините на Пекин, където най-близката спирка на метрото е на три километра разстояние, което е проблем за млади семейства, разчитащи на градския транспорт.
China Index Holdings смята, че около 51 хил. жилища са били пуснати на пазара в Пекин въз основа на програмата. Към средата на декември от тях са продадени само 46%.
Така недостигът на предлагане на пазара на нови жилища в китайската столица се превърна в свръхпредлагане. Докато преди за всеки апартамент имаше по двама кандидати, сега има два апартамента за всеки купувач, казва Гуо И, ръководител на отдел „Изследвания“ в консултантската компания United Harvest в Пекин.
Проблемът се среща и в други големи градове. Шънджън, Ханджоу и Чанша приеха сходни програми за ограничаване на максималната продажна цена.
Малки прозорци
Уан, който отказва да съобщи първото си име, тъй като се страхува от ответни мерки от страна на строителната компания, е един от недоволните купувачи.
Жилищата в проекта „Пекин Инхай“, който продължава да се строи в южния квартал Дасин, имат малки прозорци, които не позволяват навлизането на достатъчно дневна светлина, разполагат с ограничени варианти за паркиране, а наблизо се намира огромна електрическа подстанция.
„Чувствах се късметлия, тъй като смятах, че мога да подобря жизнената си среда с по-малко разходи. Но някои неща като прозорците ме карат да смятам, че това е общинско жилище за бедните“, споделя Уан.
В опит да се отърват от непродадените апартаменти, строителни компании започват да предлагат отстъпки.
В югоизточния квартал Хъси, на повече от един час с кола от центъра, шест проекта за жилища на по-ниска цена са напът да бъдат завършени. Предприемачите започват да намаляват цените, което води до „луда ценова война“, казва ръководител на продажбите в един от проектите. Той смята, че в някои случаи цените са били намалени с 30%.
А за много строителни компании земята не е била никак евтина. Те трябвало да свият строителните разходи, за да компенсират загубите, отбелязва Джан. Той прогнозира, че около 80% от компаниите ще регистрират загуба по проектите си.
За предприемачите „това е доста тежка ситуация“, коментира Хуан Ю, директор на отдел „Изследвания“ в China Index Holdings.
13:03 | 14.09.22 г.