Иранците в Турция намират начини да заобиколят законите в родината си, за да закупят имоти и да получат турски паспорти с надеждата да защитят спестяванията си на фона на затягането на санкциите на САЩ върху Иран, съобщава Ройтерс.
Ръстът на закупените жилища постави иранците, които търсят начини да заобиколят ограниченията за парични преводи в родината си, на второ място сред най-големите групи чуждестранни купувачи на имоти, изпреварени само от иракчаните.
Стотици работещи иранци са принудени да правят тайни парични преводи, само за да преживяват, казва бивш собственик на магазин за електротехника, който сега помага на сънародниците си да купуват жилища в Истанбул.
В интервю за Ройтерс от жилищен комплекс с кули и магазини, където се говори колкото турски, толкова и фарси, той казва, че е горд с работата си, която се изразява в подпомагане на иранците с парични преводи извън страната им срещу комисиона.
Някои от трансакциите, които прави за сънародниците си, са незаконни и той знае, че ако се върне у дома, ще бъде арестуван за пране на пари.
„Няма никакъв начин да правим това законно, така че им помагаме да прехвърлят парите. Кой съм аз да правя това? Би трябвало тази работа да се върши от банка“, казва мъжът, пожелал да остане анонимен.
Политиката на Вашингтон за санкции с цел оказване на максимален натиск за осакатяване на иранската икономика и отстъпки по ядрената му програма, накара Техеран да наложи ограничения върху чуждестранната валута, които гражданите могат да държат извън банките.
Но голяма част от иранците отказват да се подчинят на тази и други мерки в подкрепа на иранския риал. Според петима иранци, които споделят пред Ройтерс, че са закупили жилище в съседна Турция, те са привлечени от страната заради сходната култура и лесното регистриране на компании като чужденци в страна, която не признава американските санкции върху Иран.
След като валутната криза от миналата година тласна турската икономика към рецесия, турското правителство улесни чуждестранните граждани за получаването на турско гражданство, като снижи прага за инвестиция в имот до 250 хил. долара спрямо 1 млн. долара преди това.
Доживотният паспорт за чужденци, които се ангажират, че няма да продадат имота си най-малко три години, цели да запази притока на пари в икономиката, която години наред беше движена от строителен бум, финансиран от чуждестранни компании.
Но за иранците от средната класа придобиването на имот представлява бягство от затрудненията у дома и убежище от американските санкции, които Вашингтон затегна отново преди няколко седмици, като ги насочи към Иранската централна банка.
„Имам много приятели и познати, които купуват къщи в Истанбул и Измир. Хората смятат закупуването на жилище за план Б“, казва Али Асгарзаде, ирански адвокат, който планира да се премести със семейството си от Табриз в Истанбул заради икономическата ситуация.
Асгарзаде казва, че цената на бебешката формула в Иран се е утроила за няколко месеца след повторното въвеждане на санкции. След това той решил, че Турция е правилният избор за семейството му.
Паспорти за иранци
Броят на имотите, които иранците са закупили в Турция, почти се е удвоил през първите осем месеца на годината, сочат официални данни. Приспособени към инфлацията, цените на жилищните имоти са намалели с 11,2% на годишна основа през юли.
По-ниските цени ускоряват промяната, при която иранските купувачи на жилища гледат по-малко към западни имотни пазари, а ирански компании инвестират по-малко в Персийския залив.
Фатих Каябатмаз, мениджър в консултантската компания VIP Turkish Pass, която помага на чужденци да кандидатстват за турско гражданство чрез инвестиция, казва, че иранците купували домове в САЩ, Канада или Европа. Но американската политика, която е смятана за антиимигрантска, и растящата ксенофобия в Европа, са ги убедили да се огледат по-близо до дома.
“Виждаме растящ интерес от иранци към турско гражданство“, казва Каябатмаз.
Според него помага и фактът, че Турция дава лесно данъчен идентификационен номер на чужденци, с който те могат да закупуват имоти и да регистрират компании. „Много е просто. Бюрократичните процеси в Турция са сведени почти до нулата, когато става дума за чужденци“, отбелязва той.
Над 981 чужденци са станали турски граждани от септември миналата година насам, когато Анкара намали прага за инвестиции срещу гражданство, съобщава Анадолската агенция. Над 250 от тях са били иранци.
Въпреки американските санкции турският президент Реджеп Ердоган заяви, че страната му се нуждае от ирански петрол и природен газ и ще продължи да ги купува.
Бившият собственик на магазин, който иска да остане анонимен, твърди, че стотици компании съществуват „на хартия“ в Турция, само за да могат иранците да превеждат пари. Той допълва, че е регистрирал някои от тях, включително лицензиран бижутер и фармацевтична компания.