Брокерите на недвижими имоти не са харесвани никъде по света, но Германия определено държи палмата на първенството. Там купувачите на жилища често плащат комисиони на брокер, нает от продавача, като те може да достигнат до 7% (6% плюс данъка върху продажбите) от покупната цена. Кой плаща и колко точно варира според отделните провинции, пише Крис Брайънт за Bloomberg.
Ако купувате апартамент за 500 хил. евро в Берлин, ще трябва да платите комисиона от около 35 хил. евро на брокера. В Хамбург и Франкфурт купувачите на жилища ще трябва да заделят 30 хил. евро.
Когато към това се прибавят нотариалните такси и таксите по прехвърляне на собствеността на имота, както и еднократните разходи за закупуване на жилище в Германия, покупната цена може да нарасне с още 15%.
Банките обикновено не финансират огромните първоначални разходи и те намаляват възможностите на купувачите да трупат богатство за след пенсионирането си. На фона на растящите цени на жилищата все по-малко хора имат достатъчно спестявания, за да навлязат на имотния пазар. Едва около половината от домакинствата в Германия притежават собствено жилище. Това е едно от най-ниските нива в Европа и влошава още повече неравенството.
Миналата седмица обаче германското правителство одобри законопроект, който ще изисква от купувача и продавача да поделят разходите за комисиони на брокера.
Но брокерите на недвижими имоти се отървават леко. Предложенията за поставяне на таван от 2% на комисионите на брокерите и прехвърлянето на 100% от бремето върху продавача бяха отхвърлени.
За съжаление компромисът от миналата седмица затвърждава съмнителното мнение в имотната индустрия, че брокер, нает от собственика на имота, ще защитава интересите както на купувача, така и на продавача. Все пак законът ще изложи брокерите на малко повече конкуренция.
Във Великобритания комисионите на брокерите се плащат от продавача и благодарение отчасти на обявите за имоти в интернет те са намалели до около 1,5%. Много европейски страни са също толкова евтини. Американците обаче носят същото бреме като германците. Комисионите в САЩ често достигат общо 5% до 6% от покупната цена. За разлика от Германия, там все още е обичайно купувачът и продавачът да имат отделен брокер, което увеличава разходите. Не е изненадващо, че в САЩ започна антитръстово разследване на индустрията.
Американците често се договорят за понижаване на комисионите на брокера си, но германците нямат особени правомощия да правят това – опитайте и ще бъдете пренебрегнат за сметка на някой „по-склонен на сътрудничество“. Продавачите не се интересуват какви са комисионите за брокерите, тъй като не плащат сметката.
В интерес на истината брокерите на недвижими имоти трябва да работят усърдно, за да продават имоти в обезлюдяващите се селски части на Германия. Но процъфтяващи градове като Берлин и Франкфурт са пазари на продавачите и брокерите едва си помръдват пръста, за да финализират сделка. Между 2015 и 2017 г. доходите на германските брокери на недвижими имоти са нараснали с над една четвърт до 8,5 млрд. евро, сочат данни на Федералната статистическа служба.
Индустрия, която печели повече, а работи по-малко, като в същото време не е от особена полза за купувача, изглежда узряла за реформи.
Разбира се, има аргумент, че законите няма да подобрят нещата – продавачите просто ще прибавят своя дял от таксите към покупната цена. В същото време, ако купувачите не трябва да заделят толкова много за комисиони, може да наддават по-ожесточено за даден имот, повишавайки цената му.
Правителството очаква законът да намали доходите на брокерите, защото някои продавачи ще изберат да продадат имота си без посредник, но е трудно да се разстроим от този факт. Реформата трябва да премахне допускането, че брокерите имат божествено право на комисиона от 5% или повече.
Както виждаме във Великобритания, конкуренцията и технологиите бързо понижават комисионите, както направиха в туристическата и финансовата индустрии. Германският и американският имотен пазар трябва да наваксат изоставането.
18:10 | 13.09.22 г.