Ана Герейро посочва от другата страна на улицата няколко жилищни проекта в бързоразвиващия се крайречен квартал Марвила в Лисабон. Тя се установила там с майка си миналата година, тъй като заради растящите наеми вече не можела да си позволи да живее сама, пише Bloomberg.
“Цените на имотите тук нараснаха рязко“, казва 33-годишната Герейро на излизане за обедна почивка от кафенето, в което е сервитьорка.
Португалия е най-динамичният имотен пазар в Западна Европа благодарение на данъчни инициативи за чуждестранните купувачи и програмата „златна виза“, която предлага разрешение за местопребиваване в замяна на инвестиция на минимална стойност 500 хил. евро (550 хил. долара). Обратната страна на медала за хора като Герейро е, че те се превръщат в косвени жертви без изгледи за скорошно охлаждане на цените.
Чуждестранни инвеститори са вложили 4,3 млрд. евро в португалски недвижими имоти чрез програмата за местопребиваване от началото на 2012 г. насам. Премиерът Антонио Коща, който се очаква да спечели втори мандат на изборите следващия месец, съобщи, че страната се нуждае от стимулите, за да продължи да привлича пари. Външният министър Аугущу Сантуш Силва дори нарече програмите „суверенно право“.
Лисабон се превърна в магнит за туристи в Европа, тъй като много инвеститори ремонтират имоти и ги превръщат в жилища за краткосрочно отдаване под наем чрез сайтове като Airbnb. Имотите за краткосрочно отдаване под наем са обвинявани за повишаването на цените, защото са насочени към посетители, които могат да си позволят да плащат повече от местните жители.
Според последните данни цените на имотите в Португалия са нараснали с 9,2% през първото тримесечие на тази година, което е най-голямото повишение сред страните от еврозоната и най-силният ръст в Европейския съюз след Унгария и Чехия, сочат данни на Евростат.
„Те просто не могат да си позволят да кажат „не“, отбелязва Тиаго Кайадо Герейро, адвокат в Лисабон, специализиран в данъчното законодателство. „Стимулите превърнаха градове като Лисабон в магнит за чуждестранни инвеститори, които са помогнали за поставянето на града на картата като водеща туристическа дестинация“, допълва той.
Близо до работното място на Ана Герейро изниква редица от нови мезонети зад стени, изрисувани с цветни графити. Луксозните жилища са предназначени главно за ново поколение чуждестранни жители.
Вариации на стимулите в Португалия са въведени и в други страни в Европа и по света – от САЩ и Канада до Испания и Гърция. Те обикновено са в сила, докато критична маса от гласовити противници стигне до извода, че растящите цени на жилищата, отсъстващите собственици и твърденията за корупция изпреварват ползите и политиците се откажат от тях.
Особените обстоятелства в Португалия може да забавят подобно развитие по-дълго отколкото в други страни, тъй като все още много имоти се нуждаят от ремонт, а цените остават относителни разумни в сравнение с други части на Европа.
Неотдавна докато Европа се възстановяваше от световната финансова криза, Португалия изоставаше от съседите си в привличането на инвестиции. Сградите в историческата част на Лисабон се рушаха, керемидите и зидарията им се износваха и пропукваха.
Всичко започна да се променя, след като правителството се отказа от контрола върху наемите през 2012 г. и въведе програмата „златна виза“ и данъчни облекчения, за да привлече богати чуждестранни жители и инвеститори в имоти. По онова време около 12 хил. сгради бяха в лошо състояние и в руини, или около 20% от общия брой, сочат данни на градския съвет.
Сега павираните улици в Лисабон и жилищата на хълма се възстановяват, а стотици сгради се превръщат в нови хотели, апартаменти за краткосрочно отдаване под наем и луксозни магазини. Инвестициите в имоти и в туристическата индустрия подобряват рекорди, като стимулират португалската икономика, която се разшири за пета поредна година през 2018 г.
„Лисабон никога не е бил по-добре от гледна точка на възстановяване на сградите си“, казва Франсишко Бетенкур, преподавател по история в King’s College in London. „Броят на порутените сгради намалява и част от съществуващата бедност в някои квартали вече не е видима. Но тази промяна има огромна социална цена, тъй като местните жители с по-малко финансови възможности са изтласквани към периферията“, допълва той.
Ана Пинто, председател на Асоциацията на жителите на окръг Марвила, вижда някои от ползите от прилива на повече пари в града й, който сега е сравняван с рая за хипстърите Бруклин в Ню Йорк.
Тя обаче се оплаква, че някои от над 600-те членове на асоциацията й се насочват към други градове, след като цените на жилищата нараснаха с 88% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година, сочат данни на Националния статистически институт в Лисабон.
„Цените на имотите просто стават непоносими за нас. Какво можем да направим?“, пита Пинто.
Канада прекрати план за инвестиции от имигранти през 2014 г., след като стигна до извода, че той има „ограничена полза за икономиката“. В сравнение с останалите имигранти по икономически причини инвеститорите плащали по-малко данъци, по-рядко оставали в Канада и често нямали необходимите умения, включително владеене на английски или френски език, за да се интегрират, установи правителството. Федералната програма приемаше около 2 хил. инвеститори на година, когато беше прекратена.
„Програмата за инвеститори на практика се превърна в нещо като пенсионна програма“, казва Дан Хеберт, експерт по международна миграция в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър. „Вместо да стимулира инвестиционната страна на канадската икономика, тя стимулира потребителската й страна“, включително покупки на жилища, скъпи коли и т. н., допълва той.
В Европа около 20 страни имат програма за местожителство срещу инвестиция, която позволява свободно придвижване в Шенгенската зона за ограничен период, сочат данни на Европейската комисия. През януари тя предупреди, че програмите увеличават експозицията на блока към пране на пари и засилват рисковете за сигурността.
Те също така може да променят начина, по който хората живеят в градовете.
Миналия месец онлайн реклама за отдаване под наем на жилища-контейнери в Марвила се появи на първите страници на местните вестници, които свързаха преустроените корабни контейнери с наем от 600 евро на месец с липсата на достъпни жилища в Лисабон. Няколко дни по-късно градският съвет нареди премахването на контейнерите, съобщи ежедневникът Publico на сайта си.
На десетина километра по-нататък, в град Амадора, председателят на градския съвет Карла Тавареш казва, че бумът на имотния пазар в Лисабон е помогнал за превръщането на предградието, което някога беше смятано за свърталище на престъпници, в жизнен център за чуждестранни обитатели и компании като Siemens. Цените на имотите в Амадора са нараснали с 23% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година.
„Много е положително, че виждаме толкова голямо обновяване в града. Трябва да позволим на пазара да функционира“, казва Тавареш в телефонно интервю.
15:05 | 13.09.22 г.