Летището на гръцката столица Атина е все по-оживено. За първи път през август над три милиона пътници са използвали летището в рамките на месец. През първите осем месеца броят на пътниците нараства спрямо предходната година с 6,7 процента. До края на годината може да се достигне до нов рекорд – с 23 милиона пътници. С това операторът Athens International Airport SA би могъл да удвои данните за трафика от първата си пълна година на експлоатация през 2002 г.
Бумът е добра предпоставка за планираната приватизация на летищната компания. Държавата все още контролира 55 процента от акциите. Четиридесет процента се държат от AviAlliance, който е подкрепен от канадския пенсионен фонд PSP Investments. Останалите пет процента от акциите се притежават от гръцката Copelouzos Group.
Сега държавата иска да се раздели с 30 процента от акциите. Във финансовите кръгове възможните постъпления се оценяват на между 1 до 1,5 млрд. евро. Летищната компания в Атина е много печеливша. През 2018 г. тя постигна печалба преди лихви, данъци, амортизация и амортизация (EBITDA) от 325,5 милиона евро при приходи от 479 милиона евро.
Частичната приватизация е едно от изискванията на кредиторите, които Гърция би трябвало да изпълнени отдавна като част от спасителната програма. Това обаче се забави поради спор за бъдещото разпределение на местата в Борда на директорите. Зад него прозира желанието на тогавашното правителство на левия Алексис Ципрас да продължи да гарантира контрола на държавата над дружеството.
От другата страна застанаха частните акционери. С министерска наредба обаче новото правителство сега разчисти конфликта и проправи пътя за продажбата на акциите. Потенциалните инвеститори включват не само съществуващите акционери, но и френската строителна група Vinci. Французите вече бяха подали оферта за управлението на 14 гръцки регионални летища през 2014 г., но след това бяха надцакани от летищния оператор Fraport, който си осигури концесиите на провинциалните летища за 1,2 милиарда евро.
Правителството се надява да завърши продажбата на летищните си дялове преди края на годината или най-късно в началото на 2020 г. Това би осигурило и подкрепа за други приватизационни проекти, които новият министър-председател Кириакос Мицотакис иска да осъществи след години закъснения, за да подчертае желанието си за реформи и да спечели доверието на финансовите пазари.
Приватизацията в Гърция - това е дълга история на неуспехи и неизпълнени обещания. През 2011 г., втората година на кризата, тогавашното социалистическо правителство обеща на кредиторите си приходи от приватизация от 50 млрд. евро до 2015 г. - илюзорна цел. Всъщност едва 3,2 милиарда евро влязоха във фонда през първите пет години. Междувременно вече са около 7 млрд. евро.
Понякога приватизациите се проваляха поради законови и бюрократични пречки, понякога - защото не са намерени купувачи през кризисните години. Преди всичко обаче липсваше политическа воля, коментира германският Handelsblatt. Политиците от всички партии не искаха да се откажат от контрола над държавните предприятия, защото в продължение на десетилетия тези компании служеха, за да осигурят добре платена работа на собствената политическа клиентела и заслужили служители.
Под сериозния натиск от страна на кредиторите премиерът Ципрас трябваше да се съгласи през лятото на 2015 г. за обширна програма за приватизация - това беше цената на третата спасителна програма за Гърция. Ципрас прокара приватизационните закони през парламента. Но зад кулисите правителството забави повечето проекти - от уважение към синдикатите и заради идеологическата съпротива в собствената си партия.
Сега обаче Мицотакис възнамерява да реализира бързо проектите, които се бавят от години. Като образец на обрата се счита използването на полусрутената сграда старото атинско летище „Елиникон“. В район с големината на Княжество Монако частни инвеститори начело с гръцкия концерн Lamda Development планират да инвестират около осем милиарда евро в хотели, апартаменти, търговски и конгресни центрове, места за отдих и казино.
Друг проект, по който правителството работи усилено, е приватизацията на магистрала Егнатия, важна пътна връзка „изток-запад“ в Югоизточна Европа, свързваща Босфора с Адриатическо море. Работи се и над продажбата на държавните дялове в петролната компания Hellenic Petroleum, газовото предприятие Depa и оператора на електропреносната мрежа Deddie.
След като през 2016 г. китайската държавна компания Cosco пое по-голямата част от пристанището на Пирея и започна да строи там основите на новия Път на коприната, сега правителството иска да приватизира още десет морски пристанища, като започне от това в северния гръцки град Александруполис. Подобно на Пирея, Александруполис дава пример, че приватизацията не е свързана само с търговски, но и с геополитически интереси: САЩ гледат на пристанището като на потенциален енергиен център и център за втечнен природен газ, както и като на гореща точка за Средиземноморския флот на ВМС на САЩ.
14:11 | 10.09.22 г.