Бездомничеството се е превърнало в толкова голям проблем в района на Сан Франциско, че водите край града са все по-населени с хора, които живеят на самоделни лодки, пише Wall Street Journal
Бездомниците, които живеят на вода край брега на заможния окръг Марин каунти, северно от Сан Франциско, са се удвоили през последните години до около сто души, сочат данни на местните власти. Близо 200-те шлепа, платнохода и други предимно разнебитени плавателни съда, в които те живеят и държат вещите си, е признак за криза с достъпните жилища в Калифорния, която се усеща особено остро в района на Сан Франциско.
Сред бездомниците, живеещи на лодки, има работещи хора, които обаче не могат да си позволят да живеят на сушата, както и хора, предпочитащи независимостта, безработни или психично болни. Животът на море не е лесен за никой от тях.
„Това не е безплатно пътуване, изискват се много усилия да си тук“, казва Кристина Уебър, която се установила на 16-метров плавателен съд, купен за 15 хил. долара, защото не могла да си позволи да плаща наема от 3 хил. долара за студио в Саусалито, на 16 км северно от Сан Франциско.
Хората, живеещи на близката суша, се оплакват, че Уебър и съседите й са донесли престъпност и лоша хигиена, същите проблеми, които се срещат в лагерите на бездомниците в близките градове. Те започнаха да изникват на фона на растящите цени на жилищата, стимулирани отчасти от технологичния бум в региона.
Средната цена на съществуващо еднофамилно жилище в района на Сан Франциско почти се е утроила до 940 хил. долара спрямо 327 хил. долара през 2009 г., сочат данни от март на Асоциацията на брокерите на недвижими имоти в Калифорния. През същия период работните места в сектора на технологиите също са се увеличили.
Местните жители се оплакват, че понякога лодките се отдалечават при буря, като застрашават живота на обитателите си, както и крайбрежните имоти, в които може да се блъснат. Много от тях не са стабилно закотвени и са привързани към по-малки плавателни съдове, в които обитателите държат вещите си.
Бездомниците, обитаващи лодки във водите на Сан Франциско, са традиция от времето на Калифорнийската златна треска. Но местните власти предприеха мерки, тъй като броят им се увеличи през последните десет години.
Над 40 лодки, закотвени край бреговете на Оукланд, бяха премахнати през 2013 г., а други девет бяха принудени да напуснат района през април тази година, казва Брок де Лап, отговарящ за пет яхт клуба в Оукланд.
Заради ограничителните мерки на други места в района много лодки с бездомници започнали да се появяват във водите между градовете Саусалито и Белведере в окръг Марин каунти през последните няколко години, казва Берт Полард, изпълнителен директор на Регионалната агенция на Ричардсън Бей, която отговаря за района.
Вместо да гони бездомниците нейната агенция опитва да се увери, че лодките са стабилно закотвени в разрешените за пускане на котва места.
Този подход разгневява хора като Джим Робъртсън, който твърди, че отнесени от бурята лодки се блъскали 16 пъти в дома му през последните 20 години. Един от сблъсъците причинил щети за 20 хил. долара.
През 2017 г. град Саусалито се оттеглил от агенцията в Ричардсън Бей в знак на протест срещу меката й политика по отношение на бездомниците, живеещи на лодки. Оттогава властите в града са намалили броя на лодките във водите си от 77 на 20.
Това лято Саусалито планира да започне пилотна програма за субсидиране на площ във водите за осем от лодките.
Уебър казва, че животът във водата се оказал по-труден, отколкото очаквала. 40-годишната жена трябва да гребе до брега на 400 метра разстояние, за да се снабди с продукти. Три дни след като се нанесла на бода на „Феникс“ миналия октомври, каютата му претърпяла сериозни щети заради пожар, който според нея бил запален нарочно от друг обитател на лодка.
Малко хора са били във водата толкова дълго, колкото Грег Бейкър, който живее сам на 12-метров платноход на име C.A. Marcy. Бившият капитан на влекач е съгласен, че много хора в залива не знаят какво правят. Той се надява това да се промени чрез създаването на асоциация на обитателите на лодки, която да настоява за по-безопасни практики.
Преместването не е вариант за него. „Мога да си тръгна оттук само по два начина – в черен чувал за трупа ми или с белезници“, казва 80-годишният мъж, потърквайки мустаците си на фона на мразовития бриз, носещ се над околните води.