fallback

Уморените гърци отказват да се борят с банките за запазване на дома си

Забавените плащания в страната достигат 104,4 млрд. евро

11:38 | 04.05.19 г. 5

Снимка: Архив Ройтерс

Според много инвеститори Гърция е в процес на интензивно възстановяване, след като се превърна в олицетворение на дълговата криза в еврозоната и страда години наред заради рецесията и строгите икономии.

Но гърци като Димитра Д. не вярват на историята за обрата.

53-годишната жена, която е инженер по професия, е напът да загуби семейната си къща, след като банката й я заплашила, че ще изземе апартамента за 140 хил. евро (157 хил. долара), използван като гаранция срещу заем за 50 хил. евро, който тя не е в състояние да изплати. Димитра споделя, че след като години наред преговаряла с банката си, вече няма желание да се бори за имота си, пише Bloomberg.

„Предпочитам да изгубя дома си макар да знам, че това не е смислено от финансова гледна точка“, казва жената, която отказва да разкрие фамилията си, тъй като се срамува от финансовото си положение. „Вече не ме е грижа. Ще живея под наем в апартамент от 50 кв. м, но ще имам спокойствие“, допълва тя.

По много показатели Гърция постига обрат – основният й борсов индекс е скочил с 26% от началото на 2019 г. и е напът да отбележи най-доброто си първо полугодие от две десетилетия. Миналата година страната регистрира най-силния си икономически растеж от 2007 г. насам. Доходността по 10-годишните гръцки държавни ценни книжа е 3,3%, доста под 37-те процента, които страната трябваше да плаща в разгара на финансовата криза.

Въпреки това много гърци все още не могат да се измъкнат от натрупаните дългове през последните десет години, когато икономиката рухна, свивайки се с над една четвърт. Безработицата в страната е 18,5% и продължава да е сред най-високите в Европейския съюз.

От началото на финансовата криза през 2010 г. над 87 500 малки и средни предприятия са фалирали, а разполагаемите доходи са намалели с 14,5%, сочат данни на националната статистика. Около 4 млн. данъкоплатци, или около 37% от населението, дължат на страната 104,4 млрд. евро под формата на забавени плащания, над три пъти повече от забавените плащания през 2010 г. на стойност 32,5 млрд. евро.

Много гърци са изтощени и вече не понасят да се борят за запазване на активите си. Тъй като съдебните дела може да се проточат с години, много хора, които някога бяха решени да защитават имотите си, сега се огъват под непрестанния натиск, казва Димитрис Анастасиопулос, адвокат, който води дела за предотвратяване на изземването на основни жилища от банките.

„Това не е толкова финансов, колкото психологически въпрос, цялата тази процедура ги изтощава. Сега те просто позволяват на банката да вземе дома им. Не могат да понесат да си имат работа с колекторски агенции, които ги притискат да изплатят дълга си“, допълва Анастасиопулос.

Заемателите смятат, че са подложени на тормоз, тъй като колекторските агенции им звънят всеки ден, отбелязва той. „Знам за няколко случая, при които мои клиенти са получили сърдечен удар или инсулт заради постоянното напрежение“, казва Анастасиопулос.

Изземването на домове в Гърция, което доскоро беше нещо непознато, става все по-разпространено, тъй като самите банки са подложени на натиск да намалят лошите заеми. Общата им сума достига 81,8 млрд. евро, или почти половината от брутния вътрешен продукт на страната. Те са най-голямата пречка пред гръцката икономика.

В годината на избори правителството на премиера Алексис Ципрас се стреми да помогне на гърците за опазването на основното им жилище. В края на март парламентът гласува рамка за защита на основното жилище след дълъг спор с кредиторите на страната относно критериите, на които трябва да отговарят желаещите да се възползват от защитата.

Затруднените собственици на жилища могат да кандидатстват за помощ и ако отговарят на критериите, банките ще преструктурират заема, при което държавата субсидира част от вноските, а заемателят изплаща остатъка без никакво ново забавяне.

Новата рамка обхваща лоши заеми на стойност около 25 млрд. евро, сочат данни на Гръцката банкова асоциация. Тя очаква около 10 млрд. евро от тях, отговарящи на около 160 хил. длъжници, да се възползват от новото законодателство и в крайна сметка около 5 млрд. евро може да бъдат преструктурирани и превърнати в добри заеми.

Ако сметките са точни, новият план ще помогне както на заемателите, така и на заемодателите. Кредиторите на Гърция и Европейската централна банка определиха намаляването на лошия дълг като основен приоритет на страната.

Гръцки банки продават на търг иззети имоти, за да изчистят счетоводния си баланс, но до този момент основните купувачи на тези имоти са самите банки, тъй като се появяват малко други кандидати. През 2018 г. около 10 хил. имота, или около 85% от обявените за продажба, са били закупени от банки. Кредиторите прогнозират, че ще изкупят обратно около 15 хил. жилища тази година.

Въпреки че правителството се опитва да помогне, според някои тази помощ е твърде закъсняла.

Джорджия Д. се отказала от основното си жилища след публична продан през 2018 г. Тя и съпругът й загубили работата си по време на кризата и спрели да обслужват кредита си. Те дори емигрирали в САЩ, за да намерят работа, но установили, че животът там е твърде скъп и се принудили да се завърнат в Гърция. Двамата успели да намерят скромна работа, за да свързват двата края, но били твърде обезкуражени, за да правят опити да спасят дома си.

„Бях толкова депресирана, че дори не опитах да постигна сделка с банката. Бяхме оставени да се оправяме сами“, споделя Джорджия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:01 | 11.09.22 г.
fallback