Ако Рузбех Тахери успее да постигне целта си, властите в Берлин ще изземат апартаменти от големи собственици на имоти.
В събота защитникът на наемателите и негови сподвижници планират да започнат събирането на подписи за организирането на референдум за изземване от града на всички имоти от частни собственици, търсещи печалба, които притежават над 3 хил. апартамента.
И това не е единственото предложение, насочено към имотната индустрия в Берлин. През януари кметът на града Михаел Мюлер предложи изкупуването на около 50 хил. апартамента от частни собственици, а неговата Социалдемократическа партия иска замразяване на наемите в следващите пет години, пише Wall Street Journal.
Берлин е начело сред все повече градове и страни в света, които обмислят радикални политики, за да държат под контрол растящите наеми на апартаментите. Годините на повишаване на цените изцедиха финансово наемателите и правителства в цял свят са подложени на натиск да направят нещо по въпроса.
Сега някои от тях решават, че насърчаването на жилищното строителство не е достатъчно за поддържането на достъпни цени в градовете и се стремят да ограничат възможностите на частните собственици да повишават наемите.
Неотдавна испанското правителство прие указ за ограничаване на цената на наемите на апартаменти. Законодатели в Ню Йорк и Чикаго се стремят да въведат или засилят контрола върху наемите.
Никой друг град обаче не стига толкова далеч, колкото Берлин.
Ако кампанията на Тахери „Отчуждете Deutsche Wohnen”, по името на голям собственик на апартаменти, звучи като левичарска куха мечта, обществени допитвания показват друго. Според анкета на Forsa Institute, публикувана през февруари, 44% от жителите на Берлин като цяло подкрепят мярката, а 39% са против нея. “Левица“, една от трите партии в коалиционното правителство в града, я подкрепя, а зелените все още не са взели решение.
Предложението се основава на член 15 от конституцията на Германия, който позволява на правителството да социализира терени (да ги предаде на разположение на цялото общество – бел. ред.) за да станат привлекателни за обществено ползване. Собствениците на имоти ще бъдат компенсирани, но е спорно дали това трябва да се случи на пазарни стойности.
Мярката все още е далеч от това да се превърне в реалност. Първо Тахери трябва да събере над 170 хил. подписа, за да стане референдумът възможен. Дори ако избирателите одобрят мярката по време на гласуването, тя няма да има правнообвързваща сила. Групи от индустрията твърдят, че въпреки член 15 отчуждаването ще е нарушение на провинциалните и федералните закони и почти сигурно ще бъде блокирано. Как градът, който разполага с ограничени ликвидни средства, ще намери милиарди, за да компенсира собствениците на имоти също не е ясно.
Но профсъюзи се безпокоят, че дори гласуването да се провали, то ще увеличи обществената подкрепа за левицата, ще подложи на натиск политиците и ще засили още повече настроенията срещу собствениците на имоти. Миналата седмица няколко коли, собственост на Deutsche Wohnen, бяха подпалени, а полицията разследва нападението като възможно престъпление с политически подбуди.
„Една от целите на инициативата е да прогони инвеститорите и да създаде нещо отровно, тя успя и това е много лошо за Германия и Берлин“, казва Мануела Дамианакис, говорителка на Deutsche Wohnen. Според нея с отблъскването на частните инвеститори инициативата ще затрудни изграждането на така необходимите достъпни жилища.
Тахери твърди, че макар референдумът да няма правнообвързваща сила, за кметството на града ще бъде трудно да го игнорира. Той отбелязва, че след началото на инициативата му кметът на Берлин предложил само градът да изкупи 50 хил. части апартамента. „В други германски градове хората наблюдават нашата кампания и казват „най-после радикално решение“, допълва Тахери. „Тъй като преживяваме радикализма на свободния пазар от години, сега трябва да предприемем радикална контрамярка“, отбелязва той.
Кризата с достъпните жилища в Берлин е относително нова. След като стана столица на обединена Германия през 1990 г., градът остана по-беден и по-достъпен от други германски градове като Хамбург, Мюнхен и Франкфурт.
„Преди десет години празните апартаменти бяха проблемът в Берлин“, казва Юлиан Задо, заместник председател на социалдемократите в Берлин и един от хората зад предложението за петгодишно замразяване на наемите. През 2004 г. градът продаде над 65 хил. апартамента държавна собственост на частни инвеститори.
През последните десет години наемите почти се удвоиха, тъй като известният нощен живот и културната сцена в града привлякоха все повече млади професионалисти от цяла Европа. През 2015 г. федералното правителство в Германия въведе мярка, ограничаваща възможната бързина на нарастване на наемите в големи градове. В същото време Берлин започна да купува повече апартаменти под наем от частни собственици – по-малко от предложението на Мюлер, въз основа на закон, който дава право на града на първи отказ при продажби на имоти в квартали, изложени на опасност да станат твърде скъпи.
Но критици казват, че тази и други мерки не са помогнали особено за поддържане на достъпни цени на жилищата в града, където над 80% от апартаментите се отдават под наем. Само през второто полугодие на миналата година наемите в Берлин са нараснали с 9%, сочат данни на консултантската компания JLL, въпреки че градът все още е далеч по-евтин от Лондон или Париж.
Йоана Кусяк, специалист по градски изследвания в Кеймбриджкия университет, твърди, че ако предлаганият от Тахери референдум успее, той може да се превърне в пример за други градове в Европа да следват по-агресивна политика за защита на наемателите. Според нея е важно, че повечето радикални стремежи за поддържане на ниски наеми „идват от властовия център на Европейския съюз“.
01:19 | 14.09.22 г.