Данък върху празните жилища може да смекчи жилищната криза в глобалните градове

Когато Ванкувър въведе данък върху жилищата, които стоят празни повече от шест месеца в годината – апартаменти, които служат като инвестиция на богатите например, мярката предизвика промяна.

Властите в града обявиха неотдавна, че броят на празните имоти е намалял с 15% между 2017 г., когато данъкът влезе в сила, и 2018 г. Над половината от тези жилища са се върнали на наемния пазар, вероятно за да избегнат данъка. Освен това градът е събрал над 38 млн. долара, а по-голямата част от сумата ще отиде за програми за достъпни жилища, пише онлайн изданието Fast Company.

Ново изследване показва, че нещо подобно може да се случи в други градове и че в скъпи и гъстонаселени квартали, където е трудно да се строят нови жилища, данъкът върху празните домове може да е ефективен начин жилищата да станат по-достъпни. Изследването е съсредоточено върху Лондон, където жилищата станаха значително по-скъпи през последните няколко десетилетия и където имотите се превърнаха в популярна инвестиция за хора,  живеещи в чужбина. В най-скъпите квартали цели 30% от жилищата може да са празни или с „ниска употреба“, установяват авторите на изследването.

Изследователят Джонатан Бърн, докторант в University College London, започнал да мисли по въпроса за неизползваните имоти, след като се завърнал във Великобритания от Норвегия през 2015 г. „Почти всички в Лондон говореха за празните имоти и чуждестранната собственост на имоти. Имаше голяма истерия по въпроса, но почти нямаше данни, които да я подкрепят“, казва той. Бърн продължавал да чува шеги по темата – негов приятел в центъра на града споделил, че в собствената му жилищна сграда само в една трета от домовете се включвало осветлението. „Замислих се дали няма начин да проучим този въпрос“, отбелязва той.

Трудно е да се набавят точни данни колко жилища наистина са празни в даден град или квартал. Бърн използвал правото на свобода на информацията, за да разбере колко жилища не плащат местни данъци във всички британски градове. Във Великобритания хора, които не са постоянни жители на даден район, плащат по-малко за местни услуги.

Той сравнил данните с тези от преброяването на населението. В най-скъпите райони бил отчетен най-голям брой празни или рядко използвани жилища.

В скъпите квартали на Лондон Кенсингтън и Челси общата стойност на празните жилища била около 21 млрд. паунда (27 млрд. долара). С данък като този във Ванкувър местните власти може да съберат приблизително два пъти повече пари, отколкото в момента получават от местни данъци. Непостоянните жители не могат да гласуват на местни избори, така че е възможно подобен закон да получи подкрепа.

Данъците върху празните жилища стават все по-често срещани по света. Собствениците на рядко използвани жилища в Мелбърн, Австралия, трябва да плащат същия данък като във Ванкувър. В Париж, където вторите жилища са нещо обичайно, собствениците им плащат данък, който се равнява на 60% от пазарната стойност на наема. Оукланд, щата Калифорния, също прие сходна мярка неотдавна. Други градове също може да се възползват от подобни закони.

Според някои данни към 2018 г. в Ню Йорк има близо 75 хил. рядко използвани апартамента. В тази цифра не са включени хилядите жилища, които стоят празни, защото се ремонтират или са в процес на продажба или наем. Според организацията, направила изчисленията, жилищата са повече от достатъчни да поберат цялото бездомно население на града.

Данъкът може да предизвика реална промяна само в някои градове, където броят на рядко използваните жилища е голям. Във Ванкувър, въпреки успеха на налога, той засегна относително малък брой жилища – 1085 през 2017 г.

В най-скъпите градове обаче няма достатъчно жилища за всички, които искат да живеят там, и местните власти трябва да строят повече. Но ако луксозните жилища са привлекателни за хора, които могат да си позволят втори дом, същото не може да се каже за жителите с ниски доходи.

Данъкът може да се окаже по-полезен инструмент в някои градове отколкото новото строителство (въпреки че градовете може просто да строят жилища специално за хора с ниски доходи). “Когато строите имоти, вие всъщност не създавате повече пространство за живот на хората, а повече възможности за инвестиране. И това е проблем, защото желанието за добра инвестиция е безгранично“, казва Бърн.