Огромният вход на сградата на Хилдигунур Харалдсдотир в центъра на Рейкявик е покрит с мрамор от Прага и украсен със стъклопис от известен местен художник. Апартаментът на архитектката на петия етаж разполага с подово отопление, електроуреди AEG и балкони с удивителни гледки към пристанището и историческия център на града, пише Bloomberg.
Жилището е едно от 38-те, които са проектирани от нейната компания T13ehf със съфинансиране от най-голямата исландска банка Landsbankinn. Само 23 от жилищата са били продадени, откакто са били предложени на пазара преди повече от година.
„Намалихме цените си и не можем да ги снижаваме още, тъй като сега цената е по-ниска, отколкото разходите по сградата“, казва Харалдсдотир в интервю в Рейкявик.
Исландия е преживявала върхове и спадове и проектът на архитектката показва, че страната има склонност към прекомерности. Въпреки че стотици нови луксозни апартаменти стоят празни, липсата на достъпни жилища (според неотдавнашен доклад на правителството са необходими 8 хил. жилища, за да се отговори на недостига) продължава да подхранва повсеместно недоволство, което трови продължаващите преговори за работната заплата между профсъюзите и работодателите.
Възстановяване от кризата
Повече от десет години минаха, откакто Исландия изпадна в най-тежката си финансова криза в новата си история и възстановяването на практика е завършило. Голямата част от контрола върху капиталите, въведен след рухването на банките, беше отменен, а безработицата е на най-ниското си равнище от десет години.
След години на силен растеж, стимулиран от рекордните приходи от туризъм, исландският дълг възлиза на 151% от разполагаемите приходи, най-ниското ниво сред скандинавските страни, а брутният вътрешен продукт на глава от населението е с 30% над средното равнище в Европейския съюз, показват данни на националната статистика.
Подобно на Швеция, Дания и Норвегия Исландия преживява бум на жилищния пазар благодарение на лихвите по ипотеките, които са на най-ниското си ниво в историята.
Цената на новите апартаменти, които обичайно попадат в луксозната категория, е нараснала със 17% между октомври 2017 и октомври 2018 г. в сравнение с нарастването с 3% на цените на обикновените жилища през същия период, сочат данни на Housing Financial Fund. Луксозен нов апартамент в центъра сега може да струва 7 хил. долара на квадратен метър.
Бумът на имотния пазар стимулира кредитирането. Краткосрочните кредити за имотните и строителните компании са близо до нивата отпреди кризата, като тези заеми съставляват една пета от кредитния портфейл на търговските банки, сочат данни на централната банка.
Проблеми на хоризонта
Подобно на други играчи в бизнеса Харалдсдотир и бизнес партньорите й вероятно не са уцелили момента. Неотдавнашен доклад на Arion Bank показва, че жилищният пазар навлиза в застой, като „очакванията за повишено предлагане“ допринасят за „умерен ръст на цените“.
В същото време икономиката на Исландия показва признаци на забавяне, тъй като бумът в туризма се охлажда. Според летищния оператор Isavia общият брой на туристите се очаква да намалее с 2,4% спрямо пика миналата година. Централната банка прогнозира икономически растеж от 1,8% тази година, което е най-бавният темп от 2012 г. насам и е с около един процентен пункт под ноемврийската й прогноза.
Въпреки че авиокомпаниите в страната вече усещат последиците, забавянето на броя на туристите се очаква да засегне и жилищния пазар, тъй като търсенето на жилища за краткосрочен наем от клиенти на Airbnb отслабва. В същото време заможни чужденци, които се възползваха от слабата крона, за да купуват имоти, сега трябва да се справят със засилването на валутата.
Гуверньорът на централната банка Мар Гудмундсон твърди, че не е обезпокоен от несъответствията на имотния пазар. Банката запази непроменени лихвените си проценти по време на две поредни заседания, на които трябваше да прецени мащаба на забавянето.
Но Асгеир Йонсон, икономист от Исландския университет, казва, че хора като Харалдсдотир трябва да се притесняват. „Компаниите се грижеха за луксозния пазар, който сега изглежда наситен“, отбелязва той. „Няма да се изненадам, ако цената“ на луксозните апартаменти намалее още, допълва Йонсон.
Въпросът е дали по-широката икономика може да се справи с това.