Амстердам и Оукланд са сред най-недостъпните градове за закупуване на жилище

Разликата между цените на жилищата и доходите е достигнала 740 млрд. долара в глобален план през 2018 г., като Амстердам и Оукланд са сред най-недостъпните градове за закупуване на жилище, сочи доклад на консултантската компания Knight Frank, цитиран от онлайн изданието propertywire.com.

Цените на жилищата в Лос Анджелис, Сан Франциско, Сидни, Торонто и Ванкувър също са много високи, а Дубай, Истанбул, Джакарта, Куала Лумпур, Лисабон, Манила, Рим и Сао Пауло са сред най-достъпните градове.

Някои градове са преобърнали тенденцията. Например, в Ню Йорк ръстът на доходите надхвърля повишаването на цените на недвижимите имоти с 3%. В Москва, Сингапур, Мумбай и Париж средният реален доход през последните пет години расте по-бързо в сравнение с цените на имотите.

Москва регистрира най-голямата разлика, като ръстът на реалните доходи изпреварва ръста на цените на недвижимите имоти с 22%, а в Амстердам, Ванкувър и Оукланд повишаването на цените на имотите изпреварва повишаването на реалните доходи съответно с 59%, 46% и 32%.

Достъпността на жилищата в Джакарта и Куала Лумпур остава ключов проблем, въпреки че тези градове попадат в групата на „най-достъпните“, тъй като предприемачите намаляват размерите на новите жилища, за да запазят стойността на капитала в достъпни граници.

Knight Frank обяснява кои фактори влияят на достъпността, като сред тях са предлагането на земя, регулациите и политическите очаквания, че има нужда от изграждането на повече достъпни жилища.

Консултантската компания отбелязва, че сега жилищата са смятани за стока, тъй като след финансовата криза те са престанали да бъдат сложен инвестиционен инструмент, привличащ огромни суми от фондове и корпорации.

“Проблемът с достъпността не е ограничен само до един-два града в света. Макар че Хонконг, Сан Франциско и Лондон може да изникват в съзнанието като градове със силно недостъпни жилища, проблемът как да се осигури достъп на служителите до жилище е общ за почти всички успешни градски центрове“, казва Лиъм Бейли, ръководител на глобалните изследвания в Knight Frank.

В рамките на доклада Knight Frank публикува индекса си на глобалната достъпност на жилища, който анализира достъпността в 32 града. Той взема предвид три ключови показателя – съотношението между цените на жилищата и доходите, наема като процент от доходите и реалния ръст на цените на жилищата спрямо ръста на реалния доход.

Изследването показва, че има нарастващо глобално различие между цените на жилищата и доходите. В изследваните 32 града в последните пет години реалният ръст на средните цени на жилищата е изпреварил средния реален ръст на доходите с 16%.

„Нарастващият натиск върху достъпността на жилищата променя поведението на предприемачите. Той оказва влияние върху предлаганите видове продукти, локациите, върху които се съсредоточават предприемачите, и дори организациите, които участват в процеса на развитие“, обяснява Бейли.

Авторите на доклада правят преглед на мерките, които властите в Сан Франциско, Лондон, Хонконг, Ню Йорк и Мумбай вземат, за да се справят с достъпността на жилищата. Те посочват, че съвместното съжителство става все по-популярно в много глобални градове.

Корпорациите също навлизат в полето на строителните предприемачи като например комплекса Менло Парк на Facebook, състоящ се от 1500 жилища. Създадени са и публично-частни партньорства като Transport for London, който цели да играе цялостна роля в осигуряването на достъпни жилища.

В Хонконг бяха въведени мерки за охлаждане в опит за забавяне на имотния пазар, но според доклада последиците от тях са ограничени. Повишаването на лихвите и отслабването на икономиката заради спада на фондовия пазар може да променят имотния пазар в града.

Освен това правителството в Хонконг активно опитва да разшири земята, предназначена за строеж на жилища, като създава нови острови.