Жилищният пазар в Турция отново пое по спиралата надолу през ноември, след като ипотечното кредитиране намаля с 86% на годишна база, съобщават турски медии.
Закупените жилища с ипотечен кредит са намалели до едва 5324 жилищни единици. Продажбите на жилища като цяло са намалели с 27 на сто на годишна основа до 89 626 единици. Това е най-големият спад от пет години, сочат данни на Турския статистически институт.
Турският имотен пазар е в криза след повишаването на лихвите тази година. Разходите по обслужването на кредитите скочиха, след като прегряващата икономика и политическата криза със САЩ предизвикаха спад на лирата, която достигна рекордно дъно през август. Инфлацията достигна 21,6% през ноември, близо до 15-годишен връх.
Продажбите на жилища без кредит са намалели с 1,4% до 84 302 единици през ноември.
Правителството опитва да съживи жилищния пазар, който страда от свръхпредлагане на новопостроени жилища. То намали гербовия налог и предостави финансова подкрепа на строителните компании. В резултат на това продажбите на жилища през октомври нараснаха след два месеца на спад.
Трите най-големи държавни банки в Турция обявиха, че ще предлагат кредити с лихва под 1% на месец, или близо наполовина по-малко спрямо пазарното равнище, на кредитополучатели, които купуват ново жилище от строителни предприемачи, работещи с тези банки.
Спадът на продажбите през ноември беше ограничен частично от повишението със 117% на годишна основа на продажбите на чужденци, които са купили 4672 жилища. Иракските граждани са били най-активните купувачи, следвани от граждани на Иран, Афганистан, Русия и Саудитска Арабия.
Турция започна да предлага постоянно гражданство на чужденци, които купуват жилища, и смекчи контрола върху притока на чуждестранни капитали в опит да стимулира жилищния пазар и по-широката икономика. Икономическият растеж намаля с 1,1% на тримесечна основа в трите месеца до септември и повечето анализатори прогнозират рецесия.
Правителството се стреми да стимулира икономическата дейност с намаляване на данъците и други мерки преди местните избори през март. Но в същото време обеща да овладее бюджетния дефицит и да води строга парична политика, за да предотврати нов срив на стойността на лирата.
През септември Централната банка повиши лихвените проценти с 625 базисни пункта до 24%, което помогна за ограничаване на спада на лирата тази година. Инфлацията също се забави спрямо нивото от 25,2%, което беше най-високото от 2003 г. насам.
Някои икономисти са притеснени, че правителството, което трябва да се справя с продължително забавяне на икономиката, може да предложи на потребителите още „подсладители“ преди изборите, като направи компромис със строгите икономии, които според експертите са необходими за поддържане на стабилността на лирата и на по-ниска инфлация.
04:21 | 08.09.22 г.