Хората без дом в САЩ са намалели с 13% след срива на пазара през 2010 г.

Растящите наеми на жилищата в САЩ са финансово бреме за наемателите с ограничени средства и допринасят за повишаването на броя на хората без дом на много от най-недостъпните жилищни пазари в страната, сочат данни на имотната агенция Zillow, цитирани от онлайн изданието World Property Journal.

Данни на министерството на жилищната политика и градското развитие показват, че 553 752 души в САЩ са били без дом през 2017 г. От 2010 г. насам бездомниците са намалели с около 13%.

Предходно изследване обаче установи, че тези данни са неточни и вероятно не включват всички бездомници в страната. Смята се, че действителният брой хора без дом е близо 661 хил. души, или с 21% повече спрямо официално обявения брой.

Според изследването на Zillow, ако наемите нараснат с 2 процентни пункта, още 1500 американци ще останат без дом. Очакваното равнище на бездомните хора в дадена общност нараства с ускорен темп, след като наемите достигнат 32% от средните доходи на местните хора. Наемите надхвърлят тези 32% в около една четвърт от анализираните области.

В Лос Анджелис повишаването на наемите с 2 процентни пункта може да остави на улицата още 4227 души. В други градове се очаква броят на бездомниците да намалее въпреки повишаването на наемите.

В цялата страна наемателите със средни за САЩ доходи, които искат да наемат апартамент на средна цена, трябва да очакват да заделят около 28% от доходите си за наем, което е ръст спрямо историческите норми от близо 26%. Но някои места в страната наемите вече надхвърлят прага от 32% в сто от включените в анализа 386 пазара.

На първо място е Мънроу Каунти, щата Флорида, където средният пазарен наем поглъща 62,9% от средните за града приходи на домакинствата. В списъка са още Лос Анджелис (49%), Портланд, щата Орегон (36,7%) и Сиатъл (34,2%). Тези градове са обявили „извънредно положение“ във връзка с големия брой на хора без дом.

За сметка на това градове като Питсбърг и Куук Каунти, щата Илинойс, се характеризират с нисък брой бездомници, достъпни жилища и най-ниското ниво на крайна бедност. Това не означава, че бездомничеството не съществува в тези градове, а че цените на жилищата и ниските доходи играят по-малка роля при определянето на предизвикателствата пред тях.