Цената на жилищата в Аржентина се определя в американски долари, въпреки че купувачите могат да теглят ипотечни кредити само в песос, най-лошо представящата се валута спрямо американските пари тази година. И това е едва началото на проблема, пише Bloomberg.
Някога процъфтяващият жилищен пазар на Аржентина, пример за пробизнес управлението на президента Маурисио Макри, се превърна в жертва както на срива с 50% на песото тази година, така и на растящите лихви, които изложиха на показ спираловидния процес на закупуване на имот. Десетилетията на икономически ръстове и спадове дадоха тласък на жилищен пазар имотите, оценявани в долари, което означава, че сега финансирането на покупката в песос е извън възможностите на мнозина.
На национално равнище стойността на продадените ипотечни кредити е намаляла със 75% до 3,36 млрд. песос (92 млн. долара) през септември спрямо април, сочат данни на централната банка. В столицата Буенос Айрес броят на закупените жилища с ипотечен кредит е намалял до 639 през август спрямо пика от 2200 през април, сочат данни на местна организация.
Забавянето на имотния пазар в града става повсеместно. Общият брой на продадените домове с или без ипотечен кредит също е намалял с 42 на сто през август спрямо пика миналия декември.
„Телефонът просто спря да звъни“, казва брокерът Марсия Уилямсън от Gateway to South America в Буенос Айрес. Преди тя получавала по около 60 обаждания на седмица, а сега в най-добрия случай са десет. „Когато Аржентина навлезе в период на несигурност, хората не продават и не купуват“, допълва Уилямсън.
Сривът на ипотечния пазар в Аржентина е едно от многобройните последствия, пред които е изправена икономиката тази година заради валутната криза, предизвикана от политически грешки, сушата и нарастващите дефицити, които отблъснаха инвеститорите и в крайна сметка накараха правителството да прибегне до строги ограничения в сделка с Международния валутен фонд (МВФ).
За аржентинците като Серхио Траета всичко това се случва в момент, когато се оглеждал за закупуване на първото си жилище. 34-годишният служител в отдел „Продажби“ на строителна компания трябвало да се премести от апартамента си под наем в южното работническо предградие на Буенос Айрес, Авеланеда.
Траета и съпругата му Лаурена оглеждали жилища на цена между 80 хил. и 100 хил. долара, които трябвало да бъдат платени в американски долари. Със съвместен годишен доход от 1 080 000 песос (29 230 долара) те нямали друг вариант, освен да получат ипотечен кредит, деноминиран в бързо отслабващата национална валута.
След като Макри встъпи в длъжност през 2015 г., той намали регулациите в опит да създаде поколение от собственици на първо жилище. В същото време, за да предпази банките от бързо растяща инфлация, правителството им позволява да приспособяват месечните плащания при плаващи лихви по ипотеките. Върху приспособяваната сума всеки месец също се начислява лихва.
Някои хора като Траета са се насочили към ипотечен кредит с фиксирана лихва, за да избегнат плащания, съобразени с инфлацията. Но дори тогава най-добрата предлагана лихва е 19% за всички 20-годишни ипотечни кредити, която по думите му е възпиращо висока.
„В крайна сметка изплащаш стойността на имота четири, дори пет пъти“, казва Траета. Деноминираният в долари имотен пазар е „културен проблем. След толкова много кризи знаем, че песото ще продължи да върви надолу“, допълва той.
В същото време тегленето на ипотечни кредити в долари е извън обсега на голямото мнозинство аржентинци. Централната банка до голяма степен забрани тази практика през 2002 г., след като страната изпадна в несъстоятелност. Само граждани, които получават заплатите си в долари, като износителите, могат да теглят заеми в долари.
Макри опитва да облекчи до известна степен купувачите на жилище. Администрацията му въведе неотдавна лимити върху месечните вноски по ипотечните кредити и правителството опитва да улесни чакащите купувачи междувременно да наемат жилище.
Според Мария Кастилиони, икономист в консултантската компания C&T Asesores в Буенос Айрес, все още има светлина в края на тунела. Възстановяването на жилищния пазар „зависи от това дали макроикономическата ситуация ще се стабилизира. Икономическата несигурност сега кара много хора да поемат този дълг“, отбелязва тя.