Над половината от мегаградовете в света са в Азиатско-тихоокеанския регион

През 2017 г. 26 от 33-те мегаграда в света са били в развиващи се страни. Очаква се тези страни да останат доминиращи до 2030 г., като добавят пет от шестте нови мегаграда в този период. Това става ясно от доклада „Мегаградове: Доминация на развиващите се страни“ на Euromonitor International.

Според прогнозите 60% от населението на света ще живее в градовете до 2030 г., а мегаградовете са от съществено значение за компаниите, тъй като съсредоточават богатство, доходи и бизнес възможности.

Миналата година най-много мегаградове са се намирали в Азиатско-тихоокеанския регион, който е имал дял от 58%, или 19 града. Китай и Индия са глобални и регионални лидери със съответно шест и четири мегаграда. Това са Пекин, Шанхай, Шънджън, Гуанджоу, Тиендзин и Ухан в Китай и Мумбай, Делхи, Бангалор и Калкута в Индия.

Според авторите на доклада мегаградовете в Европа са само четири – Лондон, Париж, Москва и Истанбул, както и два в САЩ – Ню Йорк и Лос Анджелис.

Авторите на доклада прогнозират, че Джакарта ще измести Токио през 2030 г. като най-големия град в света по брой на населението с 35,6 млн. души заради бързото увеличаване на жителите на индонезийската столица и свиването на населението на Токио.

Мегаградовете в Африка – последния голям континент, който все още не е преминал през урбанизация, ще бъдат лидери по ръст на населението. Очаква се до 2030 г. Дар ес Салаам в Танзания и столицата на Ангола Луанда да се присъединят към настоящите мегаградове в региона Кайро и Лагос.

През 2030 г. развитите мегаградове ще продължат да бъдат по-заможни от тези в развиващите се страни. Например, въз основа на разполагаемите доходи на домакинствата Сеул (53 000 долара), който е на последно място сред заможните развити мегаградове, ще бъде по-богат от Шанхай (50 600 долара) – най-богатият развиващ се мегаград.

Според авторите на доклада значението на мегаградовете ще продължи да расте, като потенциално в тях може да живеят 50 млн., дори 100 млн. души. За да гарантират устойчив растеж, мегаградовете ще трябва да преодолеят обичайните препятствия, свързани с градския растеж – задръстванията, неравенството в доходите, замърсяването на въздуха, престъпността, достъпността и създаването на бедни квартали.

Развиващите се мегаградове трябва да осигурят добър достъп до обществени услуги, чиста вода, електричество, образование и работни места, ако искат да избегнат проблемите, с които се сблъскват градовете при разрастването си.