Сривът на турската лира е изписан на небето над Истанбул

Погледнат отдалече, „Есенют“, новопостроен квартал в покрайнините на Истанбул, прилича малко на Хонконг и Дубай с лъскави небостъргачи в централната му част. При по-внимателно вглеждане обаче се забелязва, че много от кулите все още са недовършени, нямат прозорци или мебели, а други са заети само наполовина, вечер прозорците им са тъмни, пише британският вестник Guardian.

„В жилищните райони 100% от строителството беше спряно. Знаете ли защо? Заради материалите. Всичко е в долари, плаща се в долари“, казва местният брокер Мохамед Карман в малкия си офис на централния площад в „Есенют“. Сривът на турската лира миналата седмица след две години на постоянен спад, разтревожи глобалните пазари, но всеки, който наблюдава небосвода на Истанбул, едва ли би се изненадал. Където и да погледнете в града, ще забележите многобройни примери на захранван с дългове строителен бум. Нови небостъргачи пронизват небосвода, улиците са осеяни с огромни търговски центрове, а сред многобройните мегапроекти е новото летище, което трябва да е най-голямото в света.

Финансирането на трескавото строителство беше в основата на турската икономика, като съставляваше до 20% от ръста на БВП на страната в последните години. В строителството са заети около два милиона души. За сравнение, по време на финансовата криза през 2008 г. бумът беше финансиран с нисколихвени заеми и нарастващ дълг. Имотните предприемачи финансираха сградите си с евтини кредити в чужда валута и ще бъдат ударени особено тежко от срива на лирата, тъй като с всеки изминал ден изплащането на тези заеми става все по-трудно. Статистически данни показват, че в края на 2016 г. близо 90% от кредитите на турските имотни компании са били под формата на заеми в чужда валута.

Сривът на валутата беше предизвикан от спора със САЩ заради задържането в Турция на американския пастор Андрю Брънсън, който е обвинен в участие в опита за преврат през 2016 г. Но турската икономика отбелязва бавен спад от известно време насам, като курсът на лирата непрекъснато се понижава от 2016 г.

„Турция е страна, която опитва да постигне висок растеж, но не разполага с достатъчно чуждестранен капитал, за да направи това“, казва Нихат Бюлент Гюлтекин, бивш гуверньор на Турската централна банка и професор по финанси в Wharton School към университета в Пенсилвания. „Ако не изнася от време на време, ще навлезе в криза. Това се случва на всеки десет години“, допълва той.

Строителната индустрия е ярък пример за тази зависимост. Голяма част от капитала й идва от заеми, деноминирани в чуждестранна валута. Istanbul Sapphire, една от най-високите сгради в Европа при завършването й през 2011 г., беше финансирана чрез заеми на стойност 164 млн. лири през 2013 г., 154 млн. от тях бяха в американски долари. Сега тези заеми биха стрували около 539 млн. лири.

Турция е силно зависима и от вноса на строителни материали. Тя е на девето място в света по внос на стомана, като през 2016 г. е платила 8 млрд. долара. През 2017 г. сумата е нараснала на 9 млрд. долара на фона на поевтиняването на лирата.

Това прави особено опасна зависимостта на турската икономика от строителния сектор за постигане на растеж. През третото тримесечие на 2017 г. делът на строителството в БВП на страната е бил 18,7%. Тази свръхзависимост от индустрия, която е твърде чувствителна към глобални кризи, отдавна е критикувана от турски икономисти. „Една страна не е много по-различна от личните финанси. Ако заемате твърде много пари, идва момент, когато кредиторите ще започнат да ви търсят. Когато всичко това се случва с чуждестранен капитал, някой в крайна сметка трябва да плати“, казва Гюлтекин.

Бумът в строителството достигна пика си през 2013 и 2014 г., когато турските банки предоставяха нисколихвени кредити. Моловете процъфтяваха и изникваха нови сгради – 69 небостъргача, по-високи от 100 метра, са били построени само в Истанбул от 2008 г. насам. Освен това мегапроектите – висящи мостове, метро под Босфора и ново летище, се очаква да струват над 10 млрд. евро. Заем на стойност 5,7 млрд. евро за летището, изтеглен през 2015 г., е струвал 18 млрд. турски лири по онова време и 40 млрд. лири днес.

Голяма част от тези заеми са били изтеглени въз основа на маржове на печалбата, който така и не са реализирани.

Ръководителите на най-големите турски строителни компании спечелиха големи суми, като много от тях се възползваха от лековатия подход на управляващата Партия на справедливостта и развитието по отношение на регулирането на индустрията. Преди да бъде назначен за енергиен министър, а сега за финансов министър, зетят на Ердоган Берат Албайрак беше главен изпълнителен директор на Calik Holding, една от най-големите строителни компании в Турция. Той е обвиняван, че променя данъчните закони, за да спести на компанията милиони долари.

„Ние не предприемаме дългосрочни действия. Най-дългосрочният план, който съм виждал в турска компания, беше за два месеца…Това е основният проблем“, казва Каин Булут, който е заемал ръководни позиции в областта на прогнозирането и продажбите в редица турски строителни компании.

Очакваше се, че половината от купувачите на луксозни имоти, построени от компании като Kiler Holding, ще бъдат богати инвеститори от страни от Персийския залив, особено след 2012 г., когато правните бариери пред чуждестранната собственост бяха отменени, допълва Булут. Но търсенето от Персийския залив не достигна нивото, което очакваха турските имотни предприемачи. Сега липсата на търсене наред с растящите разходи за желязо и стомана станаха причина за замразяването на много проекти.

Проблемът засяга и много обикновени турци, които са платили висока цена за нови апартаменти – сега строителството им е замразено за постоянно, тъй като компаниите казват, че не могат да си позволят да ги изградят.

„Виждаме този проблем от много години – предприемачи продават апартаменти на клиентите си и в крайна сметка така и не успяват да ги построят“, казва Орхан Боран, адвокат в Истанбул, представляващ стотици клиенти, които твърдят, че са били измамени от строителни фирми. Социалните медии са пълни групи на „жертви на строителството“, както ги нарича Боран – купувачи на жилища от средната класа, които се организират в интернет и протестират в цялата страна, за да насочат вниманието към проблемите си.

Веригата на страните, участващи в строителния сектор, е дълга – от строителни фирми до строители на жилища и купувачи на жилища. Всички са платили в лири.

„Строителния сектор е като първият вагон на влак. Ако той излезе от релси, цялата страна ще го последва“, казва Булут.