Малките апартаменти в Хонконг ще станат още по-малки, тъй като предприемачите трябва да се справят с нов данък върху незаетите жилища, пише консултантската компания JLL.
Новата мярка стимулира предприемачите да строят имоти, които да останат на пазара възможно най-малко време. Това означава „малки апартаменти“, казва Денис Ма, ръководител на отдел „Изследване на пазара в Хонконг“ в JLL. “Времето за продажба на по-големи, луксозни апартаменти винаги е било по-дълго, а след въвеждането на данък върху незаетите площи предприемачите няма да искат жилищата да стоят празни твърде дълго време“, допълва той.
Новият данък върху незаетите жилища в Хонконг дава на предприемачите срок от 12 месеца след издаването на разрешително за строеж да продадат или отдадат под наем жилищата си. Ако не го направят, ще трябва да платят сума, равняваща се на 200% от стойността на непродадените домове, или два пъти повече от наемите на година, които може да донесе имотът.
Намаляващо пространство
Средният размер на апартаментите в Хонконг е намалял с 39% между 2013 и 2017 г. до около 58 кв. м, въпреки че някои от тях са дори по-малки. В жилищна сграда в северозападния квартал Туен Мун площта на най-малкото жилище е била само 11 кв. м, докато в жилищния квартал Discovery Bay близо до международното летище е планирана сграда с апартаменти под 10 кв. м.
Миниатюрните размери обаче не засягат търсенето, казва Хенри Мок от отдел „Капиталови пазари в Хонконг“ в JLL. “По-малките апартаменти са по-лесни за продажба, защото ограниченията върху ипотечните кредити изкривиха пазара“, допълва той.
„Предприемачите строят жилища, отговарящи на сумата, която средностатистическите купувачи са готови да платят. Те строят точно такива сгради, каквито смятат, че пазарът може да поеме“, съгласен е Ма.
Има ли нужда от регулация?
Правителствата в Азия регулират размера на жилищата на фона на притеснения за физическото и психическото благоденствие на обитателите им. В Банкок беше въведено изискване за минимален размер на жилището, а Шанхай ограничава броя на т. нар. „нано апартаменти“, които могат да бъдат построени.
В Хонконг обаче се случва точно обратното. „Политиката на правителството, която наблюдаваме до момента, не стимулира предприемачите да строят по-големи апартаменти“, казва Ма.
Притеснено, че пазарът ще бъде залят от големи, луксозни имоти, правителството обяви пилотна програма през 2010 г., включваща минимален брой апартаменти, които трябва да бъдат построени на обект, продаван от него. Мярката целеше да стимулира предприемачите да продават по-малки и по-достъпни домове.
„Сега пазарът се обърна на 180 градуса“, казва Ма. На фона на обещанието на местните власти, че ще осигуряват по 18 хил. частни жилища на година в идните десет години, едва ли скоро ще настъпи успокоение на пазара.
„За правителството ще е по-добре, ако предприемачите предлагат на пазара повече малки апартаменти, отколкото само няколко луксозни жилища, защото това му помага да постигне по-бързо целите си по отношение на предлагането. Условията за живот в апартаментите не е негов основен приоритет“, казва Ма.