Опасенията около Brexit подкопават доверието към британския пазар на имоти в Европа, но азиатските инвеститори изглежда не са особено разтревожени, пише Bloomberg.
Докато китайските купувачи на имоти в британската столица затварят портфейлите си заради въведения контрол върху капитала, купувачи от Хонконг, Сингапур и Южна Корея запълват празнината.
Виктор Ли, който наследи баща си Ли Ка-шин начело на холдинга CK Group, купи централата на UBS Group в лондонското Сити за 1 млрд. паунда (1,3 млрд. долара) по-рано този месец, а сингапурската комания Ho Bee Land вложи 650 млн. паунда (858 млн. долара) в 21-етажната офис сграда Ropemaker Place.
През март съвместно дружество между южнокорейската компания Mirae Asset Daewoo и NH Investment & Securities купиха Cannon Bridge House за 248 млн. паунда (327 млн. долара), а Mirae Group (собственик на Mirae Asset) придоби миналия месец сграда за 340 млн. паунда (близо 450 млн. долара) от Blackstone Group. Korea Investment & Securities миналата седмица пък придоби 15-етажна офис сграда за 200,5 млн. паунда (264 млн. долара).
По данни на консултантската компания CBRE офис сгради в Лондон на обща стойност 7,23 млрд. паунда (9,5 млрд. долара) са сменили собствеността си тази година. На купувачите от Азия се дължат около 60% от трансакциите, най-високото равнище за полугодие в историята.
Това сочи значителна промяна спрямо 2014 и 2015 г., когато Китай беше най-големият източник на азиатски капитал в Лондон. Сега обаче конгломерати като Dalian Wanda Group са напът да напуснат британската столица. Тази година имаше само една голяма китайска сделка – придобиването на офис комплекс в покрайнините на лондонското Сити, където ще се намира новото посолство на Китай.
Лидерската позиция до голяма степен поемат инвеститори от Хонконг, които придобиват култови сгради като The Cheesegrater и Walkie Talkie, поставила нов рекорд за единична офис сграда във Великобритания.
Хонконгските предприемачи не могат да бъдат обвинявани, че отправят поглед надалеч. В града се намират най-скъпите бизнес имоти в света, а свободните площи в момента са около 4-5%, което е под дългогодишното средно равнище от 6,5%, казва главният изпълнителен директор на CBRE Джеймс Бекъм.
Лондон се харесва и на инвеститорите в Сингапур, които, подобно на купувачите от Хонконг, познават британските закони и вероятно са изпратили децата си в училища и университети във Великобритания.
В същото време южнокорейците предпочитат Острова пред САЩ, въпреки че Ню Йорк остава популярна дестинация за капитала им. Достъпността също играе роля – след финансовата криза Английската централна банка повиши основната си лихва само веднъж, докато Федералният резерв направи това седем пъти.
Лондон и Ню Йорк обичайно предлагат и по-дълги договори за наем – средно около десет години спрямо около пет години в Париж, Франкфурт и Токио и едва две години в Пекин. В някои случаи, както показа придобиването от CK Asset Holdings на централата на UBS, инвеститорите могат да получат дори по-дълъг срок. Сделката включваше наем за 17 години с възможност за повишаване на цената на наема всяка година в съответствие с инфлацията.
Въпреки че Лондон е най-слабо представящият се пазар във Великобритания от гледна точка на цените на жилищата, офис секторът изглежда ще продължи да привлича азиатски инвеститори.
13:44 | 14.09.22 г.