През последното десетилетие пространствата за съвместна работа се наложиха като нещо повече от тенденция. Те драматично промениха начина, по който много хора работят днес, и преформулираха понятията за това как трябва да изглежда офисът.
Сега наред е съвместното споделяне на жилището, пише Forbes.
Съжителството, наричано още „споделено градско местопребиваване“, обикновено се отнася до обзаведени апартаменти с общи кухни и дневни. Най-често от това се възползват поколението Y (т.нар. милениали), които държат на достъпността и гъвкавостта.
Затова и някои компании, като например Common, The Collective, Ollie и WeLive (дъщерно дружество на популярната компания за споделено работно пространство WeWork), вече експериментират с прилагането на модела върху жилищни пространства. Предлагането им се основава на философията за общност, споделяне на пространствата и социалния живот.
Жилищата се отличават с нови и хубави мебели, предварително инсталирани интернет и телевизионни услуги, разпределено готвене, пазаруване, домакинстване и т.н.
Повечето от тези фирми избягват усложненията, продиктувани от притежаването и разработването на проект за недвижим имот, затова те си партнират с по-утвърдени предприемачи и собственици. На практика те управляват сградите и действат от името на собствениците на тези имоти.
Все още обаче тези дружества не са разработили много рентабилен бизнес модел и дори WeWork реши да не разширява WeLive поне засега. Това обаче не спира големи строителни компании като Durst Organization и Property Markets Group да се опитат да яхнат и тази вълна.
Durst казва, че ще тества концепцията с дузина жилища в 10-етажна сграда в Манхатън, Ню Йорк. Всяко от тях е малко по-голямо от 100 кв.м и включва съжителстващи функции като няколко бани с врати, които показват дали са заети, или не.
Property Markets Group пък стартира ново дружество - X Social Communities, което ще предлага около 5 800 жилища, подходящи за съжителство. Компанията в момента предлага 120 апартамента в Чикаго и още няколко десетки из САЩ.
Тъй като моделът на съвместно живеене продължава да се адаптира, различните строители предприемат и различни подходи към изпълнението на проектите в зависимост от нуждите на обитателите им в различните градове.