За 26-годишния Дон Лок обявяването на предсрочните избори във Великобритания на 8 юни е шанс да изгрее на сцената. На Лок му е писнало от обвиненията за „морално противоречивата“ му работа като брокер на имоти в Южен Лондон, а и самият той вижда, че опитите му да спести пари за собствен дом отиват на кино дори и да си купи възможно най-малкия апартамент. Затова и той насочва спестяванията си към нещо друго – решава да се кандидатира за независим депутат и сам финансира рекламната си кампания, пише FT в свой анализ.
„Помислих си – какво пък, ще направя своеобразен протест“, коментира той. „Ще си е заслужавало всички усилия, ако съм накарал и един човек да си помисли, че има кой да защити интересите му. Та вижте колко зле стоят нещата в момента“, допълва той.
Лок признава, че въпреки енергичната му кампания той едва ли ще влезе в парламента. Той обаче без съмнение е прав за едно – жилищният въпрос е ключов в предизборната кампания.
Жилищният министър Гавин Баруел сам коментира, че „пазарът на жилища в страната е счупен, като най-лоша е ситуацията в Лондон“.
Основният му опонент в предишните избори – членът на лейбъристката партия Сара Джоунс, която отново се състезава за място в парламента, коментира, че познава достатъчно семейства, чиито деца не могат да се изнесат, защото не могат да си позволят нито да си купят дом, нито да наемат. Тези от тях, които излизат под наем, пък живеят в ужасяващи условия.
Ситуацията е особено тежка в Кройдън, където се вихри усилено строителство. Само че там нископлатените и безработни жители са много повече в сравнение със средното ниво за Лондон. Това обаче не е спряло имотния бум, който се вижда ясно и там. Цените на жилищата в този район са вече с 52% над предишното пиково равнище, достигнато през 2007 г. Над 2 500 души в района живеят във временни жилища.
Въпреки всички търкания двете основни партии във Великобритания са единодушни по един ключов въпрос – трябва да се строят повече жилища. Консервативната партия на Тереза Мей например готви програми от типа „строителство на всички фронтове“, а лейбъристите обещават по-голяма роля на общините и засилване на строителството на социални жилища. Те предлагат и да върнат жилищните помощи, орязани преди време от консерваторите, както и да наложат ограничен контрол на ръста на наемите.