Инвестициите в търговски имоти в Централна и Източна Европа - и особено в Полша, отдавна са атрактивни за инвеститорите в недвижимо имущество благодарение на комбинацията от стабилни темпове на растеж, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата и пренасочване на потребителите към търговските центрове в западен стил, пише FT в свой анализ.
Засилващата се тенденция за „икономически патриотизъм“ обаче – най-тясно идентифицирана с правителствата на Унгария и Полша, рискува да разстрои този модел заради някои идеи, например за забраната на търговията в неделя и налагането на различни извънредни данъци и такси.
Анализаторите вече говорят, че подобни идеи ще увеличат привлекателността на инвестициите на по-зрелите пазари на изток.
Идеята да се забрани търговията в неделя беше пилотно въведена от премиера на Унгария Виктор Орбан през 2015 г. Това се оказа непопулярно ограничение на фона на по-широката глобална тенденция към премахване на ограниченията и преминаване към денонощно пазаруване.
Забраната оказа непропорционален натиск върху чуждестранните търговци на дребно в страната, преди да бъде прекратена преди една година. Сега обаче има ново предложение – за облагане на паркингите на супермаркетите. Това би превърнало имотните активи на западните супермаркети в сериозна данъчна тежест.
Работодателите в Полша предупреждават, че идеята за забрана на търговията в неделя, която се обсъжда, ще струва на сектора 100 хил. работни места.
Несигурността накара някои инвеститори да започнат да търсят възможности другаде, където има по-благоприятни регулаторни тенденции. Това дава тласък на по-зрелите пазари в някога определяния като „див изток“ и най-вече Румъния, най-бързо развиващата се икономика в региона.
"Пазарът на търговски площи в Полша регистрира някои феноменални успехи през последните години, но сега има нарастваща представа, че Румъния е следващото голямо нещо в региона", казва Николаус Белен, партньор в компанията за дялов капитал Mid Europa Partners. Тя инвестира в Profi, румънска верига за търговия на дребно, която отдава и повече от 100 магазина.
През миналата година имаше няколко големи сделки в търговския сегмент в Румъния, включително придобиването на Shopping City Sibiu от южноафриканския фонд NEPI за 100 млн. евро. Фондът придоби и останалите 30% от Mega Mall в Букурещ, които доскоро не притежаваше.
„Пазарът на търговски имоти се развива устойчиво през последните пет години, особено в Букурещ и другите големи градове като Клуж или Тимишоара“, казва Илинка Паун, управляващ партньор в Colliers Румъния.
Макроикономическите тенденции също са окуражаващи. Румънската икономика се разшири с 4,9% през 2016 г., до голяма степен подкрепяна от частното потребление.
"Повишаването на заплатите в публичния сектор и намаляването на данъците вече имат положителен ефект върху продажбите на дребно, които се увеличават с 13,5% през 2016 г.", допълва Фридрих Вачиниг, член на борда на S IMMO, австрийската компания за недвижими имоти, която ремонтира Sun Plaza mall в Букурещ.
Анализаторите смятат, че запасите от модерни търговски площи в Букурещ изостават от регионалните му конкуренти. Освен това и потребителският модел следва по-скоро малките магазини, отколкото да се насочва към съвременната модерна търговия.
Строителите също предпочитат да инвестират в търговски паркове, а не в молове.