Работници в строителния сектор в държавите от Персийския залив са принудени сами да покриват разходите по назначенията им, става ясно от доклад на Центъра за бизнес и човешки права към Университета в Ню Йорк, цитиран от Ройтерс.
Това внася още напрежение в сектора след разкритията за лошите условия на работа и живот и прекомерно ниските заплати, допълва информационната агенция.
В документа се подчертава, че работниците обикновено плащат всички такси, свързани с назначението си, като понякога сумата може да достигне и размера на годишната заплата. Това включва транспортни разходи, както и таксата за работна виза, която често е и на завишени цени.
Продажбите на работни визи с печалба е забранено в държавите в Персийския залив. Нарушенията обаче много често остават ненаказани.
Според доклада работниците от Бангладеш плащат около 5 200 долара под формата на различни такси. Това е и най-високата сума, плащана от работници измежду останалите южноазиатски нации.
В много редки случаи разходите по назначаването на чуждестранна работна ръка се поема от строителните фирми. Тази практика има огромна роля за утвърждаването на бедността сред мигрантите в страните от Персийския залив, тъй като често заради липса на средства те се обвързват с непосилно скъпи кредити.
Заради зачестилите съобщения за насилие над чуждестранни работници в държавите от Залива Кения, Етиопия, Уганда и Индонезия се принудиха да въведат забрана за гражданите им да работят в Близкия изток.