Цените на земеделската земя са се увеличили средно с 6,6% в глобален мащаб през последните пет години и с почти 15% спрямо 2002 г., показват данни на консултантската компания Savills, цитирани от онлайн изданието propertywire.com.
Като цяло цените на земята са по-стабилни в сравнение с останалите суровини, посочва се в доклада на компанията. От 2013 г. насам обаче се засилва натиска върху цените, след като нарастващият интерес на инвеститорите предизвика отговор на политиците на места.
На регионално ниво най-силен ръст на цените е отчетен в Централна Европа – 20,4% спрямо 2002 г., показват данните. В Западна Европа средният ценови ръст достига 8% за периода, като са отчетени големи разлики между отделните страни.
Технологичните предимства за отглеждането на соя, особено в Аржентина, са подкрепили ръста на цените на земята в цяла Южна Америка със 17,5% за периода, макар че заради засиленото производство и спада на цената на соята от 2012 г. насам е отчетено понижаване на цените на земеделската земя от почти 10 на сто.
Ръстът от 13 на сто на цените на земята в Тихоокеанския регион „маскира“ нестабилността на пазара в Нова Зеландия, тъй като цените на земята в страната се движат с унисон в колебанията с цените на млякото, посочва се в доклада.
В Северна Америка цените на земята са обвързани с цените на суровините и приходите на фермерите. Заради колебанията на пазарите стабилният ръст на цените на земята от 2002 г. насам се е изпарил и през последните три години е отчетен спад от 5%.
Анализаторите отчитат обаче, че като цяло фундаменталните фактори, които подкрепят ръста на пазара на земеделска земя в глобален мащаб, остават налице. В дългосрочен план се очаква цените на земята да продължат да растат заради използването ѝ и осигуряването на националната хранителна сигурност.
Експертите смятат, че въпреки регулаторните пречки, които се появяват пред инвеститорите, те ще продължат да се интересуват от земеделската земя като актив, с който да диверсифицират портфейлите си. В исторически план представянето на земята е контрациклично и в дългосрочен план волатилността е много по-малка, заключава се в доклада.