Природата като оръжие в борбата с глобалното затопляне

Отговорът на Китай към северните му пустини, нахлуващи към градове като Пекин, се превръща в упражнение по садене на дървета, проект с наименованието Three-North Shelterbelt. Макар че т.нар. "Велика зелена стена" е един от най-амбициозните проекти в областта на околната среда, той е само един от много опити да се защитят градовете от замърсяване, бури и температурни повишения, като се използва ценен ресурс: природата, пише Financial Times.

Отдавна е известно, че зеленината подобрява качеството на въздуха. Ето защо градските паркове, като Майдан в Калкута, Индия или Сентръл Парк в Ню Йорк, често са наричани „белите дробове на града“. Но след като замърсяването и все по-силните бури заплашват градските райони, проектантите започват да признават, че природата има повече от една цел.

Т.нар. „зелена инфраструктура“ може да бъде използвана за попиването на вода, която иначе може да залее общинските площи. Когато супербурята Санди удари Ню Йорк и Ню Джърси в края на 2012 г., например, дъждът преля в тунелите на метрото и спря наземните електрически и комуникационни мрежи.

„Честотата, непредсказуемостта и силата на бурите се оказват разрушителни за много конвенционални системи“, казва Джейсън Скот, управляващ партньор в Encourage Capital, компания за управление на активи, която специализира в инвестиции в подкрепа на решаването на социални и екологични проблеми.

Силните дъждовни бури са причината огромни количества непречистени води – съдържащи всичко от моторно масло и торове до отпадъчни води, да попадат в системите за питейна вода и откритите водни пътища.

Зелената инфраструктура – например зелени покриви, саксии и пропускливи настилки, които позволяват на водата да се филтрира към почвата под тях, може да спре това. „Идеята зад подхода на зелената инфраструктура е да имитираме начина, по който природата управлява водите“, казва Лари Ливайн, старши юридически представител във водната програма на американската екологична група Natural Resources Defence Council.

Природата може да подобри и качеството на въздуха в градовете. В Ахмедабаб, един от големите градове в Индия, където летните температури могат да надминат 40 градуса, градоустройственият план включва свързването на реката на града - Сабармати, с езера, създаването на множество паркове и засаждането на дървета.

Подобни схеми могат да помогнат за контролирането на летните температури, казва Иън Мел, лектор по планиране и гражданско инженерство в Liverpool University. “Те използват дървета и по-добро управление на езерата и реката, за да облекчат екстремните характеристики на климата“, казва той.

Други природни ресурси също могат да бъдат ползвани. „В някои части от света мангровите дървета са невероятни за защита от наводнения и предотвратяването на ерозия на почвата“, допълва Ливайн. „Зелената инфраструктура от този вид е голяма част от механизмите за адаптиране към климатичните промени“.

Но макар че зелената инфраструктура прави много, за да се справи с наводненията, замърсяването на въздуха и негостоприемните градски температури, трудно е проектантите и инвеститорите да бъдат убедени, че идеята си струва парите.

„Всичко е свързано с това да разберат какви са предварителните разходи и как с времето те се превръщат в ползи“, казва Ерик Макърс, мениджър по ефективността на сградите в Ross Center for Sustainable Cities към World Resources Institute.

Това е особено трудно за развиващите се икономики, където конкуренцията в строителството означава, че градските центрове се застрояват със страхотна скорост, често без достатъчно планиране. „Мащабът на строителство означава, че климатичните промени са оставени за по-късно решаване“, казва Мел.

Някои по-стари градове създават финансови стимули за строителите, за да станат "зелени". Във Вашингтон, например, са въведени регулации, които правят задължително сградите в определени райони да имат зелена инфраструктура. Градът въведе схема за търговия с кредити за удържане на дъждовните води за сгради, където това не е технически възможно.

Кредитите, които се търгуват на отворен пазар, могат да бъдат купени от строители, действащи в части от града, които не са включени в регулациите, но които въпреки това инвестират в устойчиви проекти.

Скот вярва, че още от тези видове иновативни финансови механизми ще бъдат нужни, за да се засили въвеждането на градска зелена инфраструктура. „Много от решенията са финансиращи, тъй като капиталовите пазари не знаят как да оценят тези проекти“, казва той.