Нови закони може да прогонят търговски вериги от Унгария

Международните вериги супермаркети може да бъдат изгонени от унгарския пазар заради нови правила, които ще доведат до увеличени разходи за инспекции. Освен това се предвижда и затварянето им, ако до 2 години след откриването си не започнат да отчитат печалба, предава Ройтерс.

През тази седмица унгарското икономическо министерство внесе в парламента проектозакон, според който след 2018 г. търговските вериги с годишни приходи от над 163 млн. евро трябва до две години да отчетат печалба пред унгарските данъчни власти. В противен случай те ще бъдат затворени.

Това засяга пряко големи международни вериги като британската компания Tesco, френската Auchan, както и германските Lidl, Aldi и Metro, които вече са инвестирали стотици милиони евро в страната.

Според Auchan мерките са дискриминационни спрямо чуждите компании, а британската Tesco заяви, че ще направи оценка за въздействието им на бизнеса си. 

Това е поредната вълна на специални регулации в Унгария спрямо контролирания от чужденци бизнес след мерки в банковия сектор, телеком индустрията и медиите, пояснява Ройтерс.

Премиерът Виктор Орбан също така фаворизира самостоятелна външна политика. Така например унгарският външен министър Питър Сиярто бе на посещение в Москва в сряда, за да проучи новите възможности за отношенията с Русия.

„Веригите са подложени на двоен натиск, тъй като правителството на Виктор Орбан планира да въведе и по-високи такси за инспекциите за безопасност на храните, заяви Дьорд Вамош, председател на браншовото сдружение OKSZ.

Под думите му новите такси може да докарат веригите до загуби, след което с друг закон те да бъдат наказвани за тази загуба. „Това значи, че може да се окаже невъзможно продължаването на операциите. Ако отидеш в друга държава, инвестираш и наемаш хора, но след това не бива непрекъснато някой да ти дърпа килимчето под краката", допълва той, цитиран от Ройтерс.

Според правителството обаче мерките са насочени в защита на унгарските производители и търговци на храни, изтласкани от пазара от чуждестранни компании, които с финансовите си възможности ги принуждавали да продават на загуба.

„Постоянното отчитане на загуби косвено е злоупотреба с господстващото положение на пазара, тъй като конкурентите са изтласквани, а компаниите със силни капиталови позиции "изкупуват останалите", твърди икономическият министър Михай Варга в мотивите към новите текстове.

В закона не се прави изключение за унгарските магазини, от които поне две вериги попадат в тази категория. Но за разлика от чуждите концерни, местните вериги са структурирани като отделни франчайзи, което позволява на компанията майка винаги да остава под прага, предвиден в проекта, пояснява Ройтерс.

Според класация на консултантската компания Planet Retail седем от десетте водещи търговски вериги на Унгария се контролират от чужди дружества. Най-голяма от тях - с над 200 обекта - е Tesco, която е и третият по големина работодател в страната. Говорител на Tesco пояснява, че повишените такси ще окажат значително въздействие върху разходите на много търговци.

Натали Берг, директор на Planet Retail, твърди, че е нормално мултинационални фирми да работят на загуба няколко години, както и че проектозаконът "определено ще създаде проблем".

Новият проект е поредният от серията спорни данъци и финансови санкции, които правителството на Орбан предлага през последните години в опит да възстанови публичните финанси, а според критиците и да накаже опонентите си.

Преди три седмици след масови протести Виктор Орбан заяви, че спорният проект за данък върху интернет "не може да бъде приет в сегашната му форма", и обеща "общонационално допитване" през януари.  Плановете предвиждаха такса в размер на 150 форинта (62 цента) за всеки използван гигабайт интернет. 

По-рано през тази година правителството принуди банките да компенсират кредитополучателите за „несправедливите“ условия по кредитите в чуждестранна валута, отпуснати преди сриването на унгарския форинт по време на финансовата криза през 2008 г.

Правителството наложи и нов данък върху приходите от реклама. Това се случи през август и предизвика обвинения в медийна цензура. Независимата телевизионна станция RTL Klub подаде жалба през миналата година до Европейската комисия, в която посочва, че данъкът е създаден, за да дискриминира оператора.