Строителството на жилища в Русия надминава постсоциалистическите рекорди. През 2013 г. в страната са изградени повече жилища, отколкото във всяка от годините след 1989 г., пише онлайн изданието globalpropertyguide.com.
Не е изненадващо, че заради засилващото се предлагане и на фона на забавящата се икономика цените на апартаментите в Москва падат. Намаляват и сделките със стари жилища.
Същевременно през първата половина на тази година се наблюдава ръст на активността на купувачите на нови жилища, което донякъде се обяснява с кризата в Украйна и желанието на хората да защитят спестяванията си.
От 2000 до 2007 Русия преживя бум на жилищния пазар, като най-главоломно нараснаха цените на вторичния пазар. През второто тримесечие започна спадът на цените и на новите, и на старите жилища и оттогава досега се наблюдават периоди на възходи и падения на пазара.
Руската централна банка на два пъти тази година повиши основния лихвен процент заради финансовата нестабилност на страната в резултат на инфлацията и на кризата в Украйна. Същевременно инфлационният натиск се засилва и е възможно скоро да видим и допълнително увеличение на лихвите в Русия.
Как това би се отразило на пазара на имоти? Това ще бъде огромен удар, защото всеки четвърти имот, закупен пред 2013 г., е придобит с ипотечен кредит. Проблемните жилищни кредити са нараснали до 32,4% от всички жилищни кредити за 12-те месеца до края на 2014 г.
Разширяването на ипотечния пазар е ключов двигател на жилищното строителство в Русия.
Същевременно Москва е сред най-скъпите градове в света за имигрантите, наемите на качествени жилища са “плашещо високи”, според Knight Frank. Увеличават се и данъците върху имотите заради промяна при начина им на изчисляване от тази година. Тревоги будят и новите изисквания за адресна регистрация.
Руската икономика навлезе в първото тримесечие на 2014 г. изключително бавно. Страната отчете само 0,9% ръст на годишна база – най-ниският от пет тримесечия насам. МВФ намали прогнозата си за растежа на Русия за цялата 2014 г. до 0,2% заради международните санкции, докато правителството има доста по-оптимистична прогноза – за ръст от 1%.
От януари 2013 г. досега рублата изтри над 6 на сто от стойността си спрямо долара и е най-лошо представящата се валута сред тези на 14 развиващи се държави от Европа. Отчасти вина има и централната банка, която реши в края на миналата година, че девалвацията на рублата ще помогне на износителите.
Същевременно руската статистика отчете, че безработицата е паднала до рекордно ниските 4,9% през май и посочва, че има дефицит на работна ръка.
С поевтиняването на рублата и ситуацията на пазара на труда инфлацията е основна грижа. През юни 2014 г. годишната инфлация се ускори до 7,8%, най-високото ниво от август 2011 г. Властите очакват инфлацията да започва да се забавя през юли въпреки играта на санкции със Запада.