Бурята на развиващите се пазари може да промени посоката на инвестиции на суверенните фондове. Фондовете вероятно ще започнат да наливат повече пари в ликвидни активи, за да са готови да помогнат на икономиките си, отколкото да следват стратегиите си за стратегически инвестиции за бъдещите поколения, пише Ройтерс в свой анализ.
Миналата седмица Казахстан се възползва от държавния инвестиционен фонд, за да намали “лошите” кредити на банките. Русия пък планираше с пари от суверенния инвестиционен фонд да даде спасителната помощ за Украйна, което щеше да намали средствата за инвестиции в инфраструктура в столицата.
През 2010 г. Ирландия на два пъти изтегли средства от суверенния си фонд, за да допринесе с пари към международния спасителен план.
Самият факт, че инвестициите на тези фондове са обект на политическа намеса буди сериозно безпокойство, посочва агенцията. “Повдигат се въпроси за изходящите потоци от развиващите се държави. Явно е неизбежен политическият натиск средствата да се използват за вътрешни цели”, посочва Патрик Шена от Tufts University.
“Ако сте под политически натиск да инвестирате част от активите, за да се стабилизира икономиката, и да предоставите допълнително финансиране, то по-късно мениджмънтът на фондовете може да реши да инвестира повече в държавни облигации например, вместо в имоти”, допълва той.
Изправените пред криза правителства може да се изкушат да комбинират инструментите на централната банка с пари от хазната и капитали от суверенните фондове, за да максимизират ефектите. Това вероятно ще затрудни фондовете да насочват средства към неликвидни проекти, каквато е основната идея – инвестиции, които да увеличават богатството за бъдещите поколения, посочва агенцията.
Според данни на консултантската компания Preqin през 2013 г. 57% от средствата на държавните инвестиционни фондове в света са били инвестирани в инфраструктура, а 44% - в социална инфраструктура, като болници и училища.
В световен мащаб държавните инвестиционни фондове контролират активи на стойност над 5 трлн. долара.
Според експерти обаче “превключването” на инвестиционните стратегии на държавните фондове е лоша идея. Средствата трябва да са разпределени съобразно конкретни инвестиционни цели, като така фондовете могат да се “разбиват” и на подфондове при необходимост.